Проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2027 г. получи подкрепата на парламентарната комисия по бюджет и финанси на първо четене. Той беше одобрен с 12 гласа „за“, 2 „против“ и 9 „въздържал се“.

Планираните разходи за осигурителната система възлизат на 16,53 млрд. евро, като най-голямата част от средствата – 14,67 млрд. евро – са предназначени за пенсии. Спрямо бюджета за настоящата година парите за тях се увеличават с около 1,16 млрд. евро. За финансиране на недостига в системата са заложени трансфери от държавния бюджет в размер на 6,72 млрд. евро.

Сред основните параметри в проекта са по-високи пенсии, увеличени обезщетения за майчинство и безработица, както и промени в осигурителните прагове.

Какви увеличения се предвиждат за пенсионерите?

От 1 юли 2027 г. пенсиите трябва да бъдат осъвременени по т.нар. швейцарско правило. Предварителните прогнози сочат увеличение между 7% и 8%.

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се очаква да достигне 374,62 евро. Предвидено е и повишаване на максималния размер на пенсията до 1875 евро. През първите шест месеца на годината таванът ще остане 1738,40 евро. Средната пенсия пък се очаква да нарасне до 587 евро.

В проекта е заложено максималният осигурителен доход да се увеличи до 2400 евро, а минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се да достигне 660 евро.

По-високи обезщетения за майките и безработните

Промени са предвидени и в подкрепата за семействата с малки деца. Месечното обезщетение за отглеждане на дете до навършване на две години се увеличава от 398,81 на 450 евро.

Повече средства ще получават и майките, които решат да се върнат на работа преди края на отпуска за отглеждане на дете. За тях обезщетението се повишава от 50% на 75%.

Ръст е заложен и при плащанията за безработица. Минималното дневно обезщетение ще бъде увеличено от 9,21 на 13 евро, а максималното – от 54,78 на 60,76 евро.

Работодателите и синдикатите не постигнаха съгласие за осигурителните прагове

Различни оценки за заложените параметри представиха работодателските организации и синдикатите по време на заседанието на бюджетната комисия.

От Българската стопанска камара (БСК) подкрепиха планираното осъвременяване на пенсиите, увеличението на майчинството и обезщетенията за безработица. Организацията няма възражения и срещу повишаването на минималните осигурителни прагове, но изрази несъгласие с увеличението на максималния осигурителен доход. Според представителите на камарата той вече е бил повишен през август. Оттам настояха и за изработване на цялостна пътна карта за реформа на пенсионната система.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обърнаха внимание на демографските рискове пред осигурителния модел. Изпълнителният директор Добрин Иванов посочи, че в момента осигурените лица са 2,9 милиона, а пенсионерите – над 2 милиона. Съотношението между работещи и пенсионери е 1,41 към едно, като прогнозите са в бъдеще на всеки 100 пенсионери да се падат едва 65 работещи.

Според АИКБ е необходимо да се възстанови по-тясната връзка между осигурителния принос и размера на пенсията. Организацията постави и въпроса за големия дял на хората, които получават минимална пенсия. По данни, представени от Иванов, над 45% от пенсионерите са в тази група, а значителна част от тези плащания на практика имат характер на социална подкрепа.

Против административното увеличение на осигурителните прагове се обявиха от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Оттам възразиха и срещу запазването на практиката работодателите да поемат плащането на първите два дни от болничните.

От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) определиха като положителен факт това, че приходните параметри са осигурени. Ася Гонева обаче коментира, че минималните осигурителни прагове е можело да бъдат увеличени по-съществено, докато ръстът на максималния осигурителен доход е твърде ограничен. Тя защити и необходимостта от минимална пенсия, тъй като хората с ниски доходи и дълъг трудов стаж не могат да останат с плащания от 100–200 евро.

От КРИБ също изразиха резерви към повишаването на максималния осигурителен доход. Изпълнителният директор Боян Митракиев предупреди, че това изпраща негативен сигнал към IT сектора. Той посочи, че България вече е загубила част от предимството си по отношение на разходите за труд и все по-силно ще трябва да разчита на качеството на специалистите си. По думите му най-голямата българска IT група е освободила 620 служители през последния месец.

От КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев също настоя за промени в осигурителната система, но от различна гледна точка. Той определи ограниченията върху максималния осигурителен доход като една от причините за дефицита в НОИ и призова за по-сериозно увеличение на минималните осигурителни прагове.

Кацарчев постави акцент и върху разминаването между минималната пенсия и линията на бедност. При прогнозирана минимална пенсия от 374 евро от юли догодина и очаквана линия на бедност от 443 евро пенсионерите ще продължат да имат нужда от допълнителна социална подкрепа. Той разкритикува и размера на минималното обезщетение за безработица.

Политически спорове около бъдещето на пенсионната система

Проектът предизвика разногласия и сред народните представители.

Владислав Горанов от ГЕРБ заяви, че няма да подкрепи бюджета на ДОО. Според него липсват съществени промени, които да подобрят финансовото състояние на осигурителната система. Той изрази резерви и към предвидените разходи за увеличаване на възнагражденията, както и към промяната, според която държавните служители вече ще плащат осигурителните си вноски наравно с останалите работещи.

Положителна оценка за част от социалните мерки даде лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев. Той поздрави социалния министър Наталия Ефремова за преразглеждането на социалните плащания и заяви, че партията му ще подкрепи бюджета заради предвидените увеличения на данъчните облекчения за работещите родители.

В същото време Василев предупреди за рискове пред икономиката, свързани с нарастващата безработица и очакван спад на инвестициите. Според него липсата на антикризисни мерки и възможността инфлацията да надхвърли заложените 4% могат да доведат до загуба на покупателна способност, включително за пенсионерите.

Критики отправи и председателят на социалната комисия Венко Сабрутев от ПП. Той определи заложените параметри като недостатъчни за подкрепа на младите семейства и хората с ниски доходи. Сабрутев обърна внимание, че минималната пенсия ще остане под очакваната линия на бедност, която според прогнозите ще достигне 443 евро през 2027 г. По думите му около 1,2 милиона пенсионери ще продължат да живеят с доходи под този праг.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов отговори, че хората с доходи под линията на бедност имат достъп и до различни форми на социално подпомагане. Той подчерта, че пенсията отразява придобитите осигурителни права, докато социалните помощи са отделен механизъм.

Айтен Сабри от ДПС също постави въпроса за размера на минималната работна заплата. Тя посочи, че по досегашния механизъм възнаграждението е трябвало да достигне 690 евро, и обърна внимание на големите различия в доходите между столицата и останалите региони.

След приемането на първо четене в комисията проектът за бюджет на ДОО предстои да бъде разгледан и в пленарната зала.

Материалът Бюджетът на ДОО мина на първо четене е публикуван за пръв път на Под Тепето - Новини Пловдив.