В началото на месеца Централното командване на въоръжените сили на САЩ (СЕНТКОМ) обяви създаването на оперативна група "Желязна врата" (Task Force Iron Gate), която има за цел да засили натиска върху Иран, пише в. "Вашингтон пост". Очаква се новото звено да координира действията на американски държавни институции за ограничаване на транспортирането на оръжия, технологии с двойна употреба, санкционирани материали и незаконни финансови потоци през сухопътните граници на Иран и Каспийско море. По този начин президентът Доналд Тръмп се надява да затвори каналите, по които Техеран би могъл да заобикаля наложената от САЩ морска блокада. Оперативната група „Желязна врата“ е замислена като допълнение към американската блокада на Ормузкия проток, възстановена на 14 юли, след като предишните опити за прекратяване на военните действия и постигане на споразумение се провалиха, посочва изданието. Според СЕНТКОМ морската блокада вече е попречила на Иран да изнесе петрол на стойност над 25 милиарда долара. Вашингтон твърди, че ограниченията са засегнали сериозно способността на Техеран да финансира военните си операции и да възстановява отбранителната си промишленост. Новата оперативна група обаче не е голямо бойно формирование, а щаб от около 20 военни и цивилни служители, базиран в Тампа, щата Флорида. Това е съществена подробност – задачата на "Желязна врата" е преди всичко да събира информация, да координира институции и да въздейства върху доставчици и посредници, а не самостоятелно да контролира всички сухопътни граници на Иран. Основната причина Вашингтон да се опитва да засили натиска сега е, че морската блокада вече показа колко силно могат да бъдат засегнат иранските приходи, но не успя да принуди Техеран да приеме американските условия, отбелязва Ройтерс. Според анализ на Лондонското училище по икономика и политически науки обаче допълнителни санкции биха могли да причинят още по-големи щети на иранската икономика, но сами по себе си едва ли ще успеят да доведат до значителни политически отстъпки. Иран има сериозен опит в приспособяването към ограниченията, включително чрез посредници, неофициални търговски мрежи и алтернативни икономически партньорства. Една от основните цели на "Желязна врата" е прекъсването на северните маршрути, които свързват Иран с Русия и страните от Централна Азия и Кавказ, коментира "Дойче веле". Те придобиха по-голямо значение, след като ограниченията върху корабоплаването през Персийския залив нарушиха традиционните търговски канали. Иран може да използва пристанищата си на Каспийско море, железопътните връзки и сухопътните коридори през съседните страни, за да поддържа внос на стоки и промишлени компоненти. Според публикуван в базирания във Великобритания в. "Иран интернешънъл" анализ на Умуд Шокри, старши гостуващ изследовател в университета "Джордж Мейсън", успехът на американската инициатива ще зависи не толкова от способността на Вашингтон да проследява товарите, колкото от това дали ще успее да убеди правителства, банки и компании да прекратят участието си в доставки за Иран. Особено трудно ще бъде ограничаването на търговията с Русия. Москва има свои собствени военни и икономически интереси да запази транспортните си връзки с Техеран, а отношенията между двете страни се задълбочиха през последните години. Освен това обявяването на създаването на новата оперативна група не означава, че американските сили ще могат да спират и да проверяват кораби в Каспийско море или да действат в пристанищата на съседни страни. Това поставя ясни граници за способностите на "Желязна врата", пише вестникът. САЩ могат да оказват натиск върху компании, които имат достъп до американската финансова система, да налагат санкции на посредници и да предупреждават трети страни за последствията от търговията с Иран. Подобен подход обаче е по-трудно приложим спрямо фирми и институции, които вече са санкционирани или са готови да понесат икономическите последици. Освен това сухопътните граници на Иран са изключително дълги и преминават през различни политически и географски райони. Пълното прекъсване на търговските потоци би изисквало сътрудничеството на страни, които не споделят непременно американските цели. Другият проблем на американската стратегия е способността на иранската страна да прехвърля тежестта на икономическата криза върху населението, като същевременно съхранява ресурсите за сигурността и военните структури, се посочва в анализа на Лондонското училище по икономика и политически науки. Продължителното икономическо изтощаване може да доведе до недостиг на стоки, инфлация и намаляване на държавните приходи, но няма гаранция, че това ще предизвика политическа промяна. Ръководството в Техеран има опит в управлението на икономика под санкции и разполага с инструменти за контрол над общественото недоволство. Напълно е възможно цената на блокадата да бъде понесена предимно от обикновените иранци, без да доведе до желаните от Вашингтон политически отстъпки. Иран също така не е лишен от възможности за ответен натиск, отбелязва Ройтерс. Техеран се стреми да използва заплахите за корабоплаването, търговските маршрути и енергийната инфраструктура в региона като средства за повишаване на цената на конфликта за САЩ и техните партньори. Не е необходимо Ислямската република да постигне военна победа над американските сили, за да упражнява влияние: достатъчно е заплахите срещу корабоплаването през Ормузкия проток да увеличат цените на застраховките, транспортните разходи и цените на енергията. Това създава риск икономическият натиск върху Техеран да се превърне в допълнителен проблем за световните пазари и за американските съюзници в Персийския залив. Междувременно Вашингтон изглежда се колебае между продължаването на икономическия натиск и възобновяването на пълномащабните военни действия, коментира Ройтерс. Според официални представители от администрацията Тръмп е казал на свои съветници, че може да се въздържи от нови удари, ако Иран или подкрепяните от него бунтовници хуси в Йемен не предприемат нови провокации. Саудитска Арабия и Турция също са призовали американския президент да не подновява атаките. В същото време американските военни се подготвят за възможна ескалация, като към региона бе прехвърлен трети самолетоносач. Според американски официални представители обаче нови удари по подземните ядрени съоръжения на Иран не гарантират промяна в позицията на Техеран. Вътрешнополитическите обстоятелства в САЩ също биха могли да ограничат свободата на действие на Тръмп, посочва Ройтерс. Войната повиши световните цени на горивата и се оказа непопулярна сред американските избиратели. Според проучване на Ройтерс и "Ипсос", проведено малко преди междинните избори на 3 ноември, 55% от американците смятат, че конфликтът не си струва цената. Републиканците загубиха контрола върху двете камари на Конгреса, а вицепрезидентът Джей Ди Ванс посочи войната като една от причините за тежкото изборно поражение на партията. Това може да увеличи натиска върху Белия дом да търси изход от войната, който да позволи на Тръмп да обяви победа, без да се стига до продължителна и скъпа военна кампания. Анализаторът Клайд Ръсел смята, че и двете страни са пропуснали възможности да постигнат по-благоприятно споразумение и сега са изправени пред труден избор между ескалация, преговори и продължителна патова ситуация. Според него Техеран би могъл да приеме по-строг международен контрол върху ядрената си програма, ако в замяна получи облекчаване на ограниченията върху петролните си продажби. Подобна договорка би позволила на Тръмп да представи резултата като успех, а на Иран – да възстанови част от приходите си. Това обаче не означава, че компромисът е близък - и двете страни продължават да се стремят да подобрят позициите си, преди да направят отстъпки. Затова в крайна сметка по-вероятният резултат от американската стратегия е продължително икономическо изтощаване на Иран и евентуално принуждаването му към частични отстъпки, коментира Ройтерс. Историята на санкциите срещу страната показва, че икономическата болка сама по себе си рядко е достатъчна, за да промени основните стратегически приоритети на режима. В същото време продължителната блокада носи рискове и за Вашингтон – от нови атаки срещу корабоплаването до по-високи цени на енергията и нарастващ вътрешнополитически натиск. Оперативната група "Желязна врата" може да засили натиска върху Техеран, но дали това ще се превърне в инструмент за възобновяване на преговорите от позиция на сила или в поредния етап от продължителната конфронтация, ще зависи не само от икономическите щети, а и от готовността на двете страни в крайна сметка да приемат компромис, заключава агенцията.