Румъния е обект на атаки от три основни категории кибернападатели: престъпни групи, водени от финансови подбуди; държавни субекти и „активисти“, действащи по идеологически причини. Това каза по време на събитие в Бузъу Дан Къмпян, директор на Националната дирекция за киберсигурност (DNSC), цитиран от Диджи24. Той посочи, че най-честите атаки имат за цел придобиване на парични средства или кражба на данни, докато групировки, свързани с Русия, се насочват предимно към секторите на енергетиката, здравеопазването и държавната администрация. По думите му престъпниците, търсещи финансова облага, са най-активни към момента. Те са част от транснационални групировки, които могат да действат от всяка точка на света и използват инструменти с изкуствен интелект, за да адаптират съобщенията си към конкретните жертви в Румъния. Изкуственият интелект им позволява да превеждат и генерират писмени съобщения, аудиозаписи и дори видеоклипове на румънски език. Чрез техники за манипулация нападателите се опитват да убедят жертвите да им изпратят пари или да им предоставят достъп до компютрите и акаунтите си. Този метод е известен като „социално инженерство“ и разчита на манипулиране на човека, а не на директен пробив в компютърна система. Придобитите данни се използват за измами или впоследствие се продават в „тъмната мрежа“ (darknet). Що се отнася до съобщенията, използвани за примамване на жертвите – тези атаки често са част от кампании, които се появяват периодично. Целта е жертвата да бъде подведена да кликне върху връзка, да предостави лични или банкови данни, да инсталира приложение или да даде на нападателя достъп до свое устройство. „Този ​​тип атаки могат да бъдат предотвратени доста ефективно чрез повишаване на осведомеността. Но това е маратон, а не спринт“, обясни експертът. Според него нападателите се насочват последователно към конкретни професии, като адаптират съобщенията си според професионалната дейност на жертвите и достъпа, с който те евентуално разполагат. Сред целевите групи са счетоводители, нотариуси, лекари, учители и преподаватели. Втората категория включва държавни субекти или групи, действащи в интерес на определени държави. Техните атаки не са насочени основно към финансова облага, а по-скоро към събиране на информация, нарушаване на дейността на институции и въздействие върху критични сектори. „Ние сме държава, изправена пред хибридна война на границата си и това не е тайна: групи, свързани с Русия, са много активни в Румъния“, подчерта Дан Къмпян. Третата категория обхваща киберактивисти, известни още като „хактивисти“. Те са идеологически мотивирани, реагират на социални и политически събития и се стремят най-вече към видимост и известност. „Заключението ни е, че всяка организация може да стане жертва, рано или късно“, предупреди експертът. Като най-уязвими групи той посочи възрастните хора и служителите, които имат достъп до системите, акаунтите и информацията на организациите, в които работят. Нападателите се опитват да получат достъп до инфраструктурата на дадена институция, като компрометират вътрешен човек. Такива служители са мишени на атаки от типа „spear phishing“ (целенасочен фишинг) – измамни съобщения, специално изготвени за конкретно лице или професионална група. За разлика от масово разпространяваните съобщения, тези използват информация за длъжността на жертвата, нейните колеги или професионални дейности, за да изглеждат достоверни.