Операта на Пучини, в която трагедията се разгръща със стремително темпо, винаги е била популярна в Ню Йорк – до такава степен, че миналия уикенд публиката имаше възможност да чуе две нейни версии в рамките на 24 часа, пише „Ню Йорк таймс“.  „Тоска“, с изящната и изпълнена с мрачни страсти музика на Пучини, е музикална драма, която завладява сърцето за два часа, наситени с любов, интриги и трагедия. Операта се поставя често, а през изминалия уикенд в Манхатън дори беше възможно да се видят две нейни версии в рамките на 24 часа: концертното изпълнение на Нюйоркската филхармония в „Карнеги хол“ и постановката на Метрополитън опера. „Тоска“ на Нюйоркската филхармония постави началото на петгодишен проект, в рамките на който оркестърът и новият му музикален и артистичен директор Густаво Дудамел ще представят опери в концертно изпълнение в „Карнеги хол“. През следващите сезони те наистина трябва да помислят какво могат да добавят към оперния живот на града. „Тоска“ не е особено оригинален избор, коментира „Ню Йорк таймс“.   Въпреки това си заслужаваше да се чуе как Филхармонията изпълнява „Тоска“, сякаш прави рентгенова снимка на партитурата. Интерпретацията на Дудамел се отличаваше и със забележително внимание към детайлите. Операта започва с темата на злодея Скарпия, създадена от Пучини – поредица от акорди, които отекват като удари с чук. В края на второ действие, когато Тоска убива Скарпия, темата се завръща като призрачна сянка на самата себе си. В прочита на Дудамел тя се превърна в тежка мъгла, която задушава не по-малко, отколкото всява ужас. Началото на трето действие беше приятно лишено от строга форма – съчетание от пасторални звуци и преплитащ се звън на църковните камбани в римска утрин, което премина в прочувствено соло на виолончело, въвеждащо прочутата ария E lucevan le stelle. Дудамел демонстрираше особено майсторство в подкрепата си за певците, като бързо преодоляваше разминаванията между тях и оркестъра и постигаше деликатен баланс между оркестровото звучене и солистите. Тенорът Йонас Кауфман, чиято звезда постепенно залязва и който в наши дни се появява в Ню Йорк само в концертни изпълнения, беше по-стабилен вокално в ролята на Каварадоси, отколкото при тревожно неувереното си изпълнение с Берлинската филхармония в „Карнеги хол“ миналия месец, пише „Ню Йорк таймс“.  Сопраното Марина Ребека, която изпълни Тоска за първи път и още с дебюта си представи напълно завършен образ, придаде на ролята яркост, дори лек металически оттенък, който не се чува често. Людовик Тезие, опитен изпълнител на ролята на Скарпия, беше както съблазнителен с лиризма си, така и свиреп. Отношението му към текста беше толкова внимателно, а дикцията му толкова ясна, че дори слушател, който не говори италиански, можеше да схване смисъла на всяка негова дума. „Тоска“ е опера с шеметно развитие на действието и изключителна драматургична стегнатост, но изпълнението на Филхармонията сякаш беше изпълнено с паузи и моменти на затишие, а редуването на ускоряване и забавяне на темпото създаваше краткотрайни изблици на напрежение, вместо непрекъснато движение напред. За разлика от него „Тоска“ на Метрополитън опера беше изпълнена с бурни страсти от началото до края. С Оксана Линив на диригентския пулт началната тема на Скарпия предаваше не само указанието „tutta forza“ („с пълна сила“), отбелязано в партитурата, но и усещането за „tutta Roma“ („целият Рим“), както по-късно Тоска казва. Ако основният подход на Линив към звученето беше рисковано грандиозен, тя разполагаше с певчески състав, способен да го подкрепи. Сайоа Ернандес, която направи дебюта си в Метрополитън опера без особена предварителна публичност, беше идеалната Тоска: с кадифени високи тонове и плътни, тежки ниски регистри, способна на светкавични преходи от очарователна елегантност към съскаща ярост. Сблъсъкът ѝ със Скарпия, изпълняван от баритона Куин Келси, се превърна в трилър, който държеше публиката на ръба на седалките. Келси притежава внушително сценично присъствие и глас, който отеква сякаш в пещера. Неговият Скарпия беше безмилостно властен, но в същото време уязвим пред Тоска – съблазнително топъл, а по-късно отчаян и жесток. В ролята на Каварадоси, любимия на Тоска, тенорът Сокджон Бек беше неудържимо страстен. Той изпълни възгласа Vittoria! („Победа!“) във второ действие като сензационен цирков номер – със свръхчовешка сила и зашеметяващо въздействие. Но никой творец не се представи по-добре от самия Пучини. Италианската оперна традиция се основава на майсторското съчетаване на изкуство и развлечение, а „Тоска“ е съвършен пример за това. Миналия уикенд стана ясно и колко гъвкава е партитурата, чието въздействие остава силно при различни интерпретации. След две изпълнения в толкова кратък интервал сме готови за още, коментира „Ню Йорк таймс“.