Енциклопедия, проследяваща 150 години от историята на детските организации в България – от Възраждането до наши дни, беше представена днес в Благоевград. Неин автор е изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов, който представи и пътуващата изложба „150 години детски организации в България – история, уроци и бъдеще“. Инициативата е част от дейностите на Националната мрежа за децата, която тази година отбелязва 20 години от създаването си и обединява над 130 организации в България. Пътуващата изложба представя 21 информационни пана, които по схематичен и достъпен начин проследяват основните етапи от историята на детските организации. Експозицията е част от национална обиколка, която включва 30 града в България. След днешното представяне в областния град изложбата ще гостува и в Народното събрание. Енциклопедията „Хрониките на един активист за правата на детето“ е с обем 580 страници и представя историята на организации, личности и инициативи, допринесли за развитието на дейностите в подкрепа на децата в България. Първоначалната идея е била изданието да обхване периода след 1989 година, но впоследствие авторът решил да проследи историята още от Възраждането. Повод за това станал разговор в Югозападния университет „Неофит Рилски“, по време на който били обсъждани детското движение през Възраждането и войните, разказа за БТА Георги Богданов. Той посочи, че през Възраждането в България са съществували над 200 благотворителни дружества, които са изграждали училища, сиропиталища и детски ясли. Много хора са дарявали свои имоти, за да подпомагат дейностите в полза на децата. Специален акцент в представянето си Богданов постави върху историята на благотворителните и просветните инициативи в Горна Джумая (днешен Благоевград). Той разказа за общественичката и учителка Олга Маджарова-Караджова, която е била активно ангажирана с развитието на женското благотворително движение в града. Към читалище „Съгласие“, създадено през 1866 година, е било свързано женско благотворително дружество, в което членували около 80 жени, обединени от каузата да подпомагат децата. Сред местните дарители Богданов открои и Иван Чапрашиков, който създал няколко благотворителни фонда за издръжка на деца в Горна Джумая. Той разказа и за дейността на училищния лекар д-р Борис Проевски, председател на Дружеството за закрила на децата в града. По думите му лекарят е бил сред инициаторите на ученическо летовище в местността Картала и на детска трапезария, организирана през 1935-1936 година, когато децата са имали нужда от допълнителна подкрепа. В енциклопедията е проследен и периодът след 1944 година, когато имотите на тези организации са национализирани, а част от хората, които са работили в подкрепа на децата, са изпратени в лагери. Богданов посочи, че разглежда и времето на тоталитаризма, когато детските организации са били използвани като средство за идеологическо възпитание. След 1989 година започва развитие на нови детски организации въпреки икономическите и политическите трудности. Богданов открои и периода на сътрудничество между неправителствени организации и държавни институции, когато са реализирани важни реформи в областта на детските политики. Сред тях са приемането на Закона за закрила на детето, създаването на нови социални услуги и процес на деинституционализация. Авторът разказа още, че една от най-големите трудности при подготовката на енциклопедията била намирането на информация за периода след 1989 година, тъй като много организации не са съхранили архивите си. За разлика от него, за по-ранните периоди има запазени документи в архивите, включително за дейността на благотворителните дружества, обясни Богданов. По думите му изданието е предназначено както за студенти и ученици, така и за специалисти и хора, които работят в областта на детските политики, а целта му е да съхрани паметта за развитието на гражданските организации и дейностите в подкрепа на децата в България.