Лидерът на партия "България може" Кузман Илиев направи експертен анализ, свързан с приетия бюджет в страната. Известният икономист е на мнение, че истерията е прекалена. Той твърди, че има и положително нещо в този бюджет, но от друга страна анализира кое е много опасно за България. Ето целия пост на финансиста и политик: Бюджетът: „кучето си лае, керванът си върви“. Струва ми се, че истерията около бюджета е прекалена. Левите партии го определят като “десен бюджет” – нямало разходи, било страшно. Това не е точно така. Забравяме ръста на социалните плащания, както и увеличението на средствата за отбрана с половин милиард. Значи пари има и за тези приоритети. Десните пък казват, че нямало достатъчно реформи. Но какви реформи правиха те, когато бяха в управлението – и “либералите” на Асен Василев, и „десните“ на Бойко Борисов? Все пак има и нещо положително в този бюджет. Разходите на правителството се вкарват в определена рамка и средносрочно се предвижда да намаляват като дял от икономиката. Има и опит за оптимизация на централната администрация. Големият въпрос обаче е в детайлите. Как ще се случи всичко това? На практика разходите се застопоряват, но започва да се „друса крушата“ – на бизнеса и средната класа се казва: дайте повече пари! За средната класа това означава повишаване на минималния и максималния осигурителен праг, както и на прага за самоосигуряващите се лица. За бизнеса – прословутият данък „свръхпечалба“, с който държавата иска временно да събере допълнителни средства през 2027 г. Част от тези пари вече са взети. За компании, които и без това работят в тежка икономическа обстановка, това ще бъде допълнително и сериозно бреме. И някои от тях ще загубят конкурентоспособност, защото ефективната данъчна ставка у нас ще изпревари европейската. Защото приоритетите на правителството са ясни – отбрана и социални мерки. Но кой осигурява парите за тях? Индустрията и бизнесът – малкият, средният и големият. А в България става все по-трудно да се произвежда. Цените на производителите са нараснали със 17,4%. Цената на електроенергията днес на 245 евро за мегаватчас, но достига дори 400. В същото време бизнесът е подложен на допълнително данъчно облагане, а разходите за труд растат заради увеличението на осигурителните прагове. Това е опасно. А опасността става още по-голяма, ако се реализира негативен външен сценарий. Това, което виждаме в района на Ормузкия проток, е притеснително. Военни сили и самолетоносачи се струпват, а обстановката в Черно море остава напрегната. Ако ключови артерии бъдат допълнително блокирани и няма успокояване на обстановката в Черно море, след година бюджетните приходи може да изглеждат съвсем различно. Възможно е, разбира се, догодина приходите от ДДС да бъдат преизпълнени заради високата инфлация. Но това не означава, че икономиката се развива добре. Напротив, реалният икономически растеж може да се окаже по-нисък от очаквания, приходите в хазната да не достигнат заложените стойности, а да възникнат и нови разходи, които не са предвидени в бюджета. Така дефицитът, който уж искаме да ограничим, може в крайна сметка изобщо да не бъде ограничен. И накрая – другата голяма пречка пред българската икономика: прегряването. Дефицити по време на растяща икономика са грешка. Реалността? Втората най-висока потребителска инфлация в еврозоната. Вижте какво се случва на пазара на недвижими имоти – ръстовете на цените не спират. Ипотечното кредитиране расте с 25% за година. Пазарът на труда буквално няма достатъчно хора. Тези процеси оказват огромно влияние върху икономиката. Прегряването означава, че тя работи над нормалния си капацитет. А най-опасното е, че се насочват инвестиции в погрешни направления – инвестиции, които рано или късно могат да се окажат неустойчиви и да рухнат. За съжаление, този процес се форсира от две страни: правителството, което харчи много, и банките, които раздават много кредити. От подобна ситуация се излиза изключително трудно. Ако ЕЦБ започне отново да повишава лихвите, ще навлезем в среда на значително по-висок риск. А това допълнително ще увеличи рисковия профил на българската икономика. Какво е нужно? Евтина енергия от наши собствени и предвидими мощности. Предвидими правителствени действия и регулаторна среда. Фокусът трябва да е върху развитието на индустрията, а смазващите цени на тока и енергийните ресурси да бъдат компенсирани целенасочено чрез приоритетно подпомагане на най-енергоемките производства, като се създава на благоприятна бизнес среда за всички, които добавят стойност - за да има пари и за социалните системи и уязвимите групи в обществото ни.