Рекорден бюджет от над 307 млн. евро за култура през 2027 г. предвижда проектът на Министерството на културата. Средствата са с 37,97 млн. евро повече спрямо 2026 г., което представлява увеличение от 14,1%. Основните приоритети са сценичните изкуства, филмовото изкуство, културното наследство, образованието и обновяването на материалната база на културните институти.
Това съобщи министърът на културата Евтим Милошев на пресконференция в галерия „Средец“, на която представи параметрите и приоритетите на проектобюджета за 2027 г. В събитието участваха заместник-министрите доц. д-р Пламен Славов, Марина Василева и д-р Зорница Грекова, както и директорът на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности“ Мария Димитрова.
Общият размер на бюджета е 307 024 800 евро. По думите на министъра увеличението е предвидено в условията на процедура по свръхдефицит и след приключването на програмата по Плана за възстановяване и устойчивост.
Милошев посочи, че средствата за култура нарастват последователно от 2022 г., когато бюджетът е бил малко над 176 млн. евро. Според него темпът на увеличение на финансирането за сектора изпреварва ръста на икономиката, което показва мястото на културата сред приоритетите на управлението.
„Дойде време да покажем цифрите, което вече не е абстракция, а е конкретика“, отбеляза министърът. Той направи препратка и към изложбата „Посвещение на Никола Даскалов“, представена в галерия „Средец“, която отдава почит на художника, работил в полето на абстракцията през 50-те години на миналия век, без да показва публично свои творби.
Бюджетът е разпределен в две основни политики и 11 бюджетни програми.
Повече средства за културното наследство
За политиката по опазване на движимото и недвижимото културно наследство е предвидено увеличение от 9,2%, или общо 2,4 млн. евро.
Стандартът за финансиране на музеите и художествените галерии се повишава с 5%. Заложени са 4,5 млн. евро за преминаването на 49 общински музея към финансиране по системата на делегираните бюджети. Предвижда се и допълнителна субсидирана численост за 25 дигитализационни центъра в музеите.
Сред новите мерки е въвеждането на тригодишно финансиране на археологически обекти. Целта е да се осигури по-голяма предвидимост и устойчивост в работата на научните екипи.
За първи път в Националния културен календар ще има самостоятелна категория за музеи, галерии и библиотеки. Те ще могат да кандидатстват при равни условия с останалите направления в културния сектор, като максималното финансиране за един проект ще бъде 125 000 евро.
Над 158 млн. евро за сценичните изкуства
Втората основна политика обхваща създаването и популяризирането на съвременно изкуство в страната и чужбина, както и достъпа до качествено художествено образование. За нея е предвидено увеличение от 15,1%, или приблизително 36 млн. евро.
Най-голям дял от средствата са насочени към сценичните изкуства. Финансирането за тях достига близо 158,7 млн. евро, което е с 15,5 млн. евро повече спрямо предходната година.
За филмовото изкуство са предвидени 32 553 400 евро – увеличение с около 2 млн. евро. Бюджетът за фестивали, конкурси, събития и чествания е 15 389 200 евро.
За подготовката на кадри в областта на изкуството и културата са заложени 50 209 000 евро, или с над 3 млн. евро повече. Средствата са предназначени за 21 училища по изкуствата и две училища по културата в системата на Министерството на културата.
Почти двойно повече средства за ремонти
Съществено увеличение има и в капиталовата програма. Предвидените средства нарастват от 5 787 700 евро през 2026 г. на 11 528 800 евро през 2027 г. – увеличение с 5 741 100 евро.
Инвестициите ще бъдат насочени към подобряване на материалната база и ремонти в културни институти, сред които Националната галерия, Националната опера и Националната библиотека.
Министърът обърна специално внимание на необходимостта от ремонт на покривите на Националната галерия, Националния исторически музей и Националната библиотека. Предвидена е подкрепа и за театър „Сфумато“, както и за други по-малки ремонтни дейности в сферата на културата и изкуството.
Единствената бюджетна програма с намаление е „Администрация“. Средствата по нея се понижават от 4 179 000 евро на 3 780 700 евро, или с 9,5%. Разходите за администрация представляват 1,2% от общия бюджет на министерството. По думите на Милошев намалението няма да доведе до съкращаване на служители.
В проектобюджета са заложени и 13 мерки, свързани със законодателни и управленски реформи в културния сектор.
Милошев отрече съкращения в културните институти
По време на пресконференцията министърът коментира и публичните твърдения за предстоящо 10-процентно намаление на бюджета за култура. Той категорично заяви, че такова съкращаване на финансирането не е предвидено.
По думите му става въпрос за по-широка административна реформа, която обхваща държавната администрация като цяло, а не е насочена конкретно към Министерството на културата.
Милошев уточни, че указанията на Министерството на финансите са изпратени до всички министерства и в тях изрично са посочени изключенията за общините и организациите, работещи по системата на делегираните бюджети.
„Фактите са скучни, интерпретациите са много шумни“, коментира министърът, определяйки появилите се твърдения като резултат от неправилно тълкуване на административните указания.
Той подчерта, че реформата в публичния сектор засяга единствено незаетите щатни бройки и не предвижда съкращаване на работещи служители в културните институти.
„Културата не е разход, а е инвестиция. Дългосрочна инвестиция за един народ. Културата е базис. Тя не е венец на един народ, тя е основа“, заяви Евтим Милошев.
Министърът посочи, че политиката на ведомството е насочена към поетапно и устойчиво увеличаване на средствата за сектора. Той отбеляза, че проектобюджетът трябва да бъде разглеждан и на фона на натрупаните през годините проблеми, включително съществуващи дефицити и практики, които изискват промяна.
Според него устойчивото финансиране трябва да върви заедно с реформи, спазване на правилата и отговорно управление на публичните средства.
„Проблемът е в нарушаването на правилата. Когато правилата не се спазват, нищо не може да проработи качествено“, посочи министърът. Той допълни, че е заварил модели, които са законосъобразни, но не са целесъобразни и не отговарят на моралните стандарти за управление.
В края на пресконференцията Евтим Милошев представи младата българска арфистка Ексена Костова, ученичка в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София. Тя поздрави присъстващите с изпълнения на две класически произведения.
„За тях, за младите хора, правим всичко“, отбеляза министърът, подчертавайки значението на подкрепата за младите таланти и развитието на следващите поколения творци.
