Поне 13 удара за месец вдигнаха застраховките и риска от замърсяване

Западният бряг на Черно море в района на българската и румънската изключителна икономическа зона до есента на 2026 г. се е възприемал като сравнително безопасен коридор за търговското корабоплаване. Според описаната хронология от началото на октомври до средата на ноември 2026 г. серия от мистериозни инциденти и координирани удари с въздушни и морски дронове променят картината. Водите край Бяла, нос Калиакра, Констанца и Сулина са описани като най-рисковата морска зона, изпреварвайки по опасност дори Ормузкия проток.

Най-малко 13 търговски кораба са били атакувани или поразени в близост до бреговете на България и Румъния. Част от тях са овладели пожари и са останали на вода. Най-малко седем плавателни съда са потънали в този сектор.

Серията инциденти: от Сфънту Георге до Бяла

На 5 октомври корабът „Рояд Мамадов“ (флаг: Сейнт Китс и Невис) е ударен на около 30 морски мили южно от Сфънту Георге, Румъния, при курс с украинско зърно (царевица) от Измаил за Равена, Италия. Има 2 загинали и 11 спасени моряци, граждани на Азербайджан и Индия.

На 6 октомври е поразен „Алфа Уатан“ (Alfa Watan, флаг: Того) на около 70 морски мили източно от Бяла, България. Корабът е плавал на север към Сулина с неизяснен търговски товар. Екипажът е в неизвестност, а издирването е прекратено без резултат.

На 13 октомври „HS Dignity“ / „Азов Конкорд“ (флаг: Сейнт Китс и Невис) е ударен на 17 морски мили източно от Крапец, в района на Шабла, докато превозва търговски товар. По първоначални данни е спасен 1 от 5 моряци, а останалите са в неизвестност.

На 23 октомври корабът „Khoryv“ (флаг: Коморски острови) е поразен на 13 морски мили от румънския бряг край Констанца, с товар от минерали и нефтопродукти. 1 моряк загива, 3 са в неизвестност, а 9 (украинци и азербайджанци) са спасени.

На 28–29 октомври контейнеровозът „Contship Jet“ (флаг: Либерия) потъва край нос Калиакра, превозвайки контейнери, включително литиево-йонни батерии и киселини, от Хайфа за Констанца. Няма жертви. Спасени са всички 18 моряци (14 филипинци и 4 украинци).

На 16 ноември корабът „Betul 8“ (флаг: Сомалия) потъва на около 40 морски мили от нос Калиакра, натоварен с около 3000 тона насипна пшеница от Тулча, Румъния, за Египет. Няма пострадали. Евакуирани са всички 12 членове на екипажа.

На 17 ноември неидентифициран газовоз (флаг: Либерия) потъва край Бяла по време на курс с газ от Александрия, Египет, за Мидия, Румъния. 19-членният екипаж е в неизвестност, като тече мащабна спасителна операция.

Равносметката в този периметър е най-малко трима потвърдени загинали и над 30 изчезнали моряци. Сред тях са целият екипаж на „Алфа Уатан“, част от моряците от инцидента край Крапец и 19-те души от газовоза край Бяла. Над 60 моряци от поразени, но непотънали кораби, включително „Able“, „Chelsea-3“ и ударени край Сулина съдове, са били спасени с намесата на българските и румънските военноморски и гранични сили.

Версиите на разследванията и „сивата зона“ в морето

Официалните разследвания в София и Букурещ избягват категорични обвинения без неопровержими веществени доказателства. В същото време показания на оцелели екипажи и сателитни данни на ЕС очертават няколко версии.

Първата е целенасочена морска блокада и икономическо изтощение. Според анализатори и политически лидери, включително украинския президент Володимир Зеленски и българския премиер Румен Радев, логиката на ударите обслужва руски стратегически интереси. Описаната цел е да се затрудни износът на украинско и регионално зърно през дунавските пристанища и Констанца, без официална военна блокада.

Втората версия е асиметрична хибридна кампания в „сивата зона“. Посочва се, че използването на неидентифицирани въздушни и надводни дронове-камикадзе в изключителните икономически зони, извън 12-милните териториални води, позволява действия под прага на Член 5 на НАТО и едновременно тестване на реакцията на отбраната.

Третата линия е удар по „сенчестия флот“ и търговските връзки. Отбелязва се, че сред атакуваните има стари кораби под „удобни флагове“ и с разнородни товари. Това поражда хипотези за разчистване на сметки по веригите за доставки на горива и суровини.

Четвъртата версия включва дрейфащи мини и навигационни инциденти. За случаи без визуален контакт с дронове, като нощното потъване на газовоза край Бяла, разследващите не изключват сблъсък с плаващи морски мини или техническа авария, усложнена от заглушаване на GPS сигнали.

Икономическа и екологична цена: застраховки, зърно и токсични товари

Вълната от потапяния води до незабавна верижна реакция в търговията. Лондонският застрахователен пазар включва почти цялото Черно море, включително българската икономическа зона, в списъка на зоните с повишен военен риск. Допълнителните застрахователни премии са скочили тройно, а за отделни курсове са достигали 15% до 20% от стойността на кораба. В резултат големи корабособственици изтеглят модерните си съдове от региона, а навлизат остарели 40–50-годишни кораби с ниска застрахователна стойност. Отбелязва се и натиск върху световните цени на пшеницата и царевицата заради поскъпналото навло.

Пряк ефект за българския агросектор е при необходимост от износ на рекордна зърнена реколта. По-скъпите превози и застраховки намаляват печалбата на земеделците, тъй като транспортните разходи се приспадат от изкупната цена. Пристанищата Варна и Бургас губят транзитен трафик. Допълнително се отбелязва риск за сигурността на нови офшорни газови проекти в българския шелф и сянка върху предстоящия туристически сезон.

Екологичните щети, според текста, ще се разгръщат във времето, тъй като Черно море е полузатворен басейн с крехка екосистема. Най-сериозната непосредствена тревога се свързва с потъналия край Калиакра „Contship Jet“, превозвал литиево-йонни батерии и киселини. Морски експерти предупреждават, че солената вода е корозионна и може да пробие контейнерите, освобождавайки тежки метали, електролити и токсични химикали.

Всеки от седемте потънали кораба носи в резервоарите си десетки до стотици тонове корабно гориво, а съдове като „Khoryv“ са превозвали и нефтопродукти. Описва се риск от хронично замърсяване, разнасяно от основното черноморско течение от север на юг към зони като Дунавската делта, Шабла и Калиакра. Към това се добавя ефектът от подводни взривове, разливи и разлагане на органични товари, включително зърно, което може да изчерпва кислорода във водата и да застрашава дънни организми, делфини и промишлени видове риба.