Новини
Икономисти разнищиха Бюджет 2027: По-малко разходи, но старите проблеми остават Кадри

По-малко разходи, по-нисък таван на новия държавен дълг, но без ясна визия за структурни реформи. Това са част от основните характеристики на проектобюджета за 2027 г., очертани от икономистите Любослав Костов и Владимир Сиркаров и финансиста Левон Хампарцумян пред bTV.
Човек на Радев издаде притеснено: На ръба на катастрофа сме
Според тях ключовият проблем остава не само размерът на публичните разходи, но и ефективността, с която държавата харчи парите на данъкоплатците.
Днес Министерският съвет се събра на извънредно заседание, посветено на бюджета за следващата година.
Преди него премиерът Румен Радев заяви, че правителството трябва да спре да се оправдава с предишните управления и да започне да работи. Той обеща да бъдат взети предвид добрите предложения и критиките на опозицията, извини се на майките на деца с увреждания за предвидените промени във финансирането и увери, че доходите на нито един български гражданин няма да бъдат намалени.
Радев определи бюджета като най-социалния през последните години, въпреки големия дефицит.
Предупреждение отвън
Премиерът коментира и решението на Standard & Poor's да промени перспективата пред кредитния рейтинг на България от положителна на стабилна, като подчерта, че самият рейтинг не е понижен.
Левон Хампарцумян обясни, че кредитните рейтинги не са оценка за качеството на управлението, а показател за риска, който инвеститорите и кредиторите поемат, предоставяйки средства на дадена държава.
"Не е драма. Все още сме с инвестиционен рейтинг. Работата е дали бутилката е наполовина пълна или наполовина празна", коментира той.
Владимир Сиркаров обаче определи промяната като неблагоприятен сигнал. Според него това е предупреждение към управляващите, че състоянието на публичните финанси се следи внимателно и извън страната, а финансирането на държавата може да поскъпне.
Любослав Костов обърна внимание на реалния размер на бюджетния дефицит и необходимостта той да бъде представян прозрачно.
Като положителен момент в проектобюджета той открои намаления таван на новия държавен дълг – с 2 млрд. евро спрямо заложения за тази година.
Крайният резултат обаче ще зависи от изпълнението на приходите и разходите, както и от реалистичността на икономическите прогнози.
Къде потъват парите?
Според Хампарцумян държавата трябва да се съсредоточи не толкова върху количествените измерения на бюджета, колкото върху начина, по който се използват публичните средства.
Като примери той посочи продължаващото с десетилетия строителство на магистрали и забавеното изграждане на инфраструктурата за новите изтребители в авиобаза "Граф Игнатиево".
По думите му тези случаи са показателни за ниската ефективност на разходите, проблемите в управлението и корупционните практики.
Сиркаров също смята, че от новото управление са се очаквали по-смели реформи. Според него в бюджета липсва ясно разписан план за действията на правителството и конкретни цели, спрямо които да се оценяват резултатите от предвидените политики.
Да не пострадат най-уязвимите
Икономистът даде за пример подготвяната реформа в системата на ТЕЛК.
Според него злоупотребите и неправомерното отпускане на инвалидни пенсии и помощи трябва да бъдат ограничени, но без това да става за сметка на хората, които действително се нуждаят от подкрепа.
"Много е важно да се знаят стъпките, по които ще се прави тази реформа. Да не се окаже, че трябва да се спрат течовете в системата, но в същото време да бъдат наказани и тези, които наистина имат нужда от помощ", предупреди Сиркаров.
5000 щатни бройки под ножа
На макроикономическо равнище проектобюджетът предвижда увеличение на приходите с 1,45 млрд. евро и намаление на разходите с 840 млн. евро.
Според Сиркаров това представлява фискална консолидация от над 2 млрд. евро. Това е и един от редките случаи през последните години, в които се планира реално свиване на публичните разходи.
Костов коментира и предвиденото съкращаване на 5000 щатни бройки в държавната администрация.
По думите му има структури, в които могат да бъдат премахнати незаети позиции и освободени служители в пенсионна възраст, но има и агенции, които се нуждаят от повече персонал. Той обърна внимание и на различията в политиката по доходите - докато в някои структури се предвижда увеличение на възнагражденията със 7-10%, в други няма ръст или дори се планира намаление.
Според икономиста правителството трябва ясно да обоснове тези разлики.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗