На редакционната поща пристигна имейл, към който бяха прикачени първоначален вариант на настоящата статия и файл в Excel. Взехме решение да публикуваме статията (след обичайната за нас редакция), защото представлява сериозен анализ на проверими факти. Файлът в Excel съдържаше заглавията на всички над 4000 дописки на сайта на БТА, които са предмет на анализа, с датите на публикуването им и разделени по категории. Основата на графиката по-долу също е от въпросния файл.

Евгени Соколов не е истинското име на автора. Уважаваме основанията му да запази своята анонимност и сме убедени, че анализът на фактите, който той представя, е по-важен от името му.

От редакцията

Когато преди няколко години започнах работа в Българската телеграфна агенция (БТА), забелязах, че едно име се появява в нейни статии отново и отново. Не на Бойко Борисов, нито на Румен Радев или Делян Пеевски – обичайните заподозрени, които сме свикнали да доминират в медийния поток. Говоря за името на главния директор на БТА Кирил Вълчев.

Този факт ме накара да се запитам: работата на журналиста не е ли да стои в сянка и да представя събитията, вместо да бъде част от тях? Кой друг журналист се среща толкова често в статии не като автор, а като действащо лице? Със сигурност не шефовете на световни новинарски агенции като Reuters, Associated Press и BBC.

Светият синод на БТАКой има нужда от един зле реформиран псевдомедиен мастодонт от времето на соца, се пита Дарина Сарелска. За БТА говорим, да не се обърка някой, че то едно ли е…

Като се замислих за скорошен пример за журналист, станал център на внимание, се сетих единствено за Джамал Хашоги. Причината той да се превърне в новина обаче беше бруталното покушение срещу него, вероятно наредено от лидера на Саудитска Арабия. През 1978 г. името на журналиста Георги Марков също се оказва сензация, когато той става жертва на прословутия „български чадър“.

Общото между Марков и Хашоги е, че и двамата ги сполита ненавременна смърт, след като с критиките си стават прекалено неудобни за определен тоталитарен режим. Това подсказва, че когато журналист се е превърнал в център на медийното внимание, значи статуквото е фундаментално сбъркано, защото властимащите възприемат отразяването на фактите като заплаха.

Но пък Кирил Вълчев е център на внимание не заради покушение. Може би тогава нямаме повод за притеснения?

Покрай скорошните избори и кандидатурата на Вълчев за вицепрезидент мнозина се запитаха с какво е заслужил доверието на Илияна Йотова, която го издигна за свой заместник. Поставен беше и въпросът не наблюдаваме ли фрапантен конфликт на интереси, когато един и същи човек е кандидат в изборите и шеф на националната новинарска агенция, която отразява неговата кампания и тази на опонентите му. Обяснението на Вълчев беше следното: 

Не е конфликт на интереси, понеже не е незаконно. И също така аз съм в отпуск по време на кампанията. 

Е, няма проблем, значи – всички знаем, че когато шефът излезе в отпуск, той моментално губи всички телефони на служителите си и влиянието му над тях рязко се занулява.

Бърза справка на официалния сайт на агенцията, управлявана от Вълчев, показва, че той е обиколил „всички 193 държави, които са членове на Организацията на обединените нации“. Този факт накара хора като бившия директор на Висшето училище по мениджмънт във Варна Николай Райчев да обвинят Вълчев в разточителство и безсмислен туризъм на гърба на българския данъкоплатец.

Този грандиозен проект на суетата изисква торби с пари и много свободно време. Хората, които колекционират държави като пощенски марки, го правят само за да могат на всеки коктейл да доминират разговора с репликата: „Ах, навремето, когато бях в Руанда...“

За мен подобни заключения понякога се оказват прибързани. Може пък бъдещият ни вицепрезидент да е един съвременен Алеко, който попива впечатления от всяко ново място и след това превръща натрупаното знание в стойностна литература?

За да тествам тази хипотеза, реших да прегледам (чрез вътрешната система на сайта, защото тя предоставя повече възможности за търсене и обработка на информацията) всички статии, публикувани в bta.bg с името Кирил Вълчев, било то в полето за автор или в самия текст. Статии от първия вид, изглежда, не съществуват, тоест Вълчев не е публикувал нито един текст на сайта на БТА под собственото си име. При статиите от втория вид положението е малко по-различно. 

Към 25.10.2026 г. официалният сайт на БТА съдържа 4359 публикации с името Кирил Вълчев в тях. За сравнение, името на Христос се появява в Новия завет малко над 1000 пъти.

В резултат на четенето и категоризирането на всички 4359 текста научих две неща:

  1. Когато в БТА се обнови статия, не се променя първоначално публикуваната, а се добавя нова статия със същото заглавие и нов час на публикуване. Затова понякога една и съща новина бива отразена с две или повече статии с едно и също заглавие.
  2. Някой в БТА (дали не самият директор?) изпитва болезнена нужда името на Вълчев да бъде вкарвано навсякъде. В някои статии неговото присъствие е абсолютно излишно, но въпреки това авторът е намерил повод да го спомене. Но нека не прибързваме.

Първото, което направих в опит да намаля обема на работа, беше да премахна от пълния списък със статии всички повтарящи се заглавия, които очевидно се отнасят за едно и също събитие. Изтрих и по една публикация от няколко двойки статии с почти идентични заглавия (например „Последната група от 34-тата българска антарктическа експедиция се завръща утре в София“ и „Последната група от 34-тата българска антарктическа експедиция се завръща днес в София“). Това намали общия им брой с 284 – от 4359 на 4075. Малка, но не незначителна разлика.

След това започнах да чета. И да създавам категории.

Посочете сектор с мишката, за да видите какво означаваНатиснете сектор с пръст, за да видите какво означава

  • Защо? 1278

    Събития, при които за присъствието на Вълчев няма видимо обяснение. Авторът се пита: защо това събитие, защо е отразено и защо е споменат директорът?

    „Повече от 90 процента от задържаните при опит да влязат у нас нелегални мигранти през 2021 г. са мъже“

  • За БТА 1001

    Новини за самата агенция и/или за нейния директор: пресклубове, списание ЛИК, годишнини, поздравителни адреси

    „БТА успешно подмени асансьора в западната част на сградата си и подобри достъпа до агенцията“

  • Организирано от/провеждано в БТА 819

    Събития, организирани от Агенцията или провеждани в нея. Присъствието на директора тук е очаквано.

  • Договори 282

    БТА съобщава, че е сключила договор за обмен на новини с друга институция или за отразяване на лице, институция или събитие.

  • Изказвания 211

    Публикации, посветени на изказвания на Вълчев

    „Светът няма да може да има истински новини без истински журналисти, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев“

  • Антарктида 210

    Мисиите на кораба „Св. св. Кирил и Методий“ до българската база на остров Ливингстън

  • Президент 129

    Публикации от 3 септември 2026 г. нататък, когато Илияна Йотова обявява Вълчев за свой кандидат за вицепрезидент

  • Неважно 85

    Материали от поредицата „Събитията днес“, които обобщават събития отпреди година или повече или са планирани за близкото бъдеще

  • Name-drop 55

    Вълчев се изказва за исторически личности и български градове.

    „Благоевград е пример в Европа за защита на свободата, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев“

  • Друг Кирил 5

    Статии за друг Кирил Вълчев (например експерт в природен парк „Шуменско плато“) или с грешно поставен термин за търсене.

Данни към 25.10.2026 г., след премахване на повтарящите се заглавия (4075 статии)