Организацията критикува дигиталното ядро и иска промени след катастрофата на „Тракия“.
Институтът за пътна безопасност публикува позиция, в която отправя остри критики към правителството на Румен Радев за състоянието на пътната безопасност и за предлаганите мерки. Организацията посочва, че към момента загиналите по пътищата през тази година са 446, което е с 54 повече спрямо миналата година. По оценка на института вероятността човек да загине в пътнотранспортно произшествие тази година е приблизително 1,5 пъти по-висока от предходната.
Данните за жертвите и критиката към управлението
В позицията си институтът твърди, че кабинетът е наследил „корумпирана и смъртоносна“ транспортна система, но за „близо седем месеца управление“ и при „пълно парламентарно мнозинство“ не е предприел „нито една решителна мярка“ за промяна на модела. Според организацията вместо промяна „сривът продължава“, а броят на жертвите расте.
Като конкретен пример институтът посочва, че седмица след катастрофата на АМ „Тракия“ президентът Румен Радев не е предприел „структурни, кадрови и законодателни промени“. Институтът определя това като политически избор.
„Дигиталното ядро“ и контролът със средна скорост
Институтът за пътна безопасност заявява, че е предупреждавал, че контролът чрез средна скорост няма да даде „обещаваните чудеса“. В настоящата позиция организацията допълва, че и „дигиталното ядро“ само по себе си няма да намали жертвите, а според института представлява опит за печелене на политическо време.
Аргументът им е, че камери, сензори и електронни системи регистрират вече настъпили събития като нарушения, катастрофи и опасни метеорологични условия. Според института предотвратяването изисква управление на риска на друго ниво, включително предварително насочване на ресурси, контрол и намеса преди рискът да се превърне в катастрофа. В този контекст организацията определя дигиталното ядро като инструмент за оценка и корекция, а не като инструмент за директно предотвратяване на катастрофи.
Институтът подчертава и тезата си, че „архитектът“ на модела за средната скорост и „архитектът“ на дигиталното ядро е един и същ, и поставя въпроса защо трябва да се очаква различен резултат.
Тежки обвинения към АПИ и модела на обществени поръчки
В позицията си институтът отправя и тежки обвинения към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Организацията твърди, че агенцията функционира като организирана престъпна група и я описва като структура за разпределяне на средства от обществени поръчки към контролирани строителни фирми и за обслужване на политически и икономически зависимости.
Според института пътната безопасност се използва като параван за усвояване и отклоняване на публичен ресурс, докато реалната безопасност остава на заден план. Организацията свързва ръста на жертвите с оценка за управлението и твърди, че има пряка връзка между „провала“ и корупцията в транспортната система.
В заключение Институтът за пътна безопасност настоява, че страната няма нужда от „дигитална фасада“, а от управление на риска, пренасочване на ресурсите и прекратяване на корупционния модел.

