Новини
Български и китайски студенти представят съвместните си проекти в изложбата „Поезия на ежедневието“

Изложбата „Поезия на ежедневието“ със съвместни проекти на студенти от Националната художествена академия (НХА) и Китайската художествена академия в Ханджоу бе открита тази вечер в Китайския културен център в София. Разработени са осем проекта, три от които са реализирани в Бургас, уточни пред БТА доц. д-р Ненко Атанасов, един от художествените ръководители.
Китайските участници са магистри в програмата Public Art, докато студентите от НХА са подбрани от различни специалности, обясни Атанасов. По думите му това е дало възможност за съчетаване на различни подходи към художествения замисъл, изработката и избора на материали.
В изложбата чрез снимки и видеоматериали е проследен и процесът на създаване на произведенията. При откриването Атанасов открои приноса на ас. д-р Мария Ганева от НХА за осъществяването на проекта от българска страна. Той благодари на студентите и домакините, както и на присъстващите Пън Ю (Peng Yu), втори секретар, и Сун Хао (Sun Hao), трети секретар в посолството на Китай в България.
„Изкуството не е далечно и недостъпно, а поезията се крие в ежедневните мигове, които неизменно ни съпътстват“, каза представителката на Китайския културен център в София Юан Юцьоан (Yuan Yuchuan). По думите ѝ изложбата излиза извън разбирането, че изкуството изисква мащабни сюжети и необичайни теми, и насочва вниманието към обикновения живот.
Заместник-ректорът на НХА проф. д-р Здравка Василева поздрави българските и китайските студенти за съвместната им работа. Тя отбеляза, че зад резултата стоят поредица от предварителни срещи и десет дни съвместна работа. Василева покани публиката да види реализираните произведения в района на Морската гара в Бургас и изрази надежда изложбата да бъде показана и на други места.
Сред представените проекти е „Море. Живот. Памет“ на Ема Славкова и Чен Джихао. Според придружаващия текст замисълът включва конструкция с формата на книга и стихове на Христо Фотев и Петя Дубарова, които се появяват в сенките при слънчева светлина. „Връзка“ на Станимир Веселинов, Ли Шъчин и Лу Джинг използва образа на кораб, изграден от нишки и метална конструкция. Изборът на бяло и червено е свързан с интереса на китайските студенти към мартеницата.
Вдъхновен от всекидневното простиране на дрехи е проектът „Простор“ на Никола Иванов и Джао Чени. Проектът съчетава уголемени дървени щипки, дъска за сядане и два метални силуета, вдъхновени от традиционното българско и китайско облекло. В описанието авторите разглеждат въжетата за простиране като граница между личното и общественото пространство, която свързва различни домове.
„Ехо между деня и нощта“ на Ралица Вълева, Пенг Съсъ и Танг Джиеян е вдъхновен от звуковата среда на града. Проектът включва разположени в кръг тръби, които произвеждат звуци под въздействието на вятъра и човешкия допир, а движението на посетителя между тях е уподобено на движението на часовникова стрелка. Изписаните поздрави и имена препращат към всекидневното общуване и българската традиция на именния ден.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗