Неочаквана находка в едно от най-големите чудеса на България и Северозапа - крепостта "Баба Вида", разкрива още една страница от многовековната история на Видин. Археолози откриха каменен канал в непосредствена близост до твърдината - съоръжение, което най-вероятно датира от османския период. То излиза наяве не при планирани разкопки, а по време на строителни дейности за благоустрояване на Крайдунавския парк, "пише Стандарт". Първоначално археолозите не знаели какво точно се крие под земята. Няколко внимателно обработени каменни блока привлекли вниманието на работниците и след изваждането на един от тях багерите били спрени. На място била извикана комисия от Министерството на културата, която разпоредила спасително археологическо проучване.   "Открихме съоръжение, което първоначално не знаехме какво е. Спряхме багерите и извикахме комисия от Министерството на културата. Бе решено да се извършат археологически разкопки. В процеса на работа установихме, че това е канал", разказва Никол Благоева, археолог в Регионалния исторически музей - Видин. Каменна конструкция, скрита под земята Находката е регистрирана северно от асфалтовата алея до крепостния ров, в близост до билетно-информационния център на "Баба Вида". Тя попада в обхвата на изкоп за изграждане на шахта за септичен резервоар. Първоначалните наблюдения показват няколко обработени каменни блока, но едва археологическото проучване разкрива предназначението на съоръжението. Каналът е изграден от успоредно подредени каменни блокове, които оформят стените му. Конструкцията има надлъжни редове, а допълнителни блокове са затваряли горната част. Камъни са подредени и по дъното. Така археолозите успяват да проследят начина, по който е било изградено съоръжението, макар че засега не могат да кажат докъде се е простирало. Проученият участък е с дължина 3,85 метра и широчина между 1,01 и 1,05 метра. Сондажът е с размери 4 на 4,40 метра и достига дълбочина 2,60 метра. Археолозите са стигнали до дъното на канала, но действителната му дължина остава неизвестна. Предположението е, че той продължава както на изток, така и на запад. За да бъде установен пълният му обхват, ще са необходими допълнителни проучвания. Монета акче разкрива времето на съоръжението Предположението, че каналът принадлежи към османския период, се основава на откритите археологически материали. Сред тях има монета акче - сребърна парична единица, използвана в Османската империя, както и керамика и характерна строителна керамика. Находките предстои да бъдат обработени от специалистите в музея. Керамичните фрагменти ще бъдат проучени, а монетата ще бъде почистена, за да се установят по-точно нейните особености. По думите на Никол Благоева от нея липсва съвсем малка част. Засега археолозите не посочват точна година или десетилетие на изграждането. Материалите позволяват съоръжението да бъде отнесено към османската епоха, но по-прецизната датировка ще зависи от последващата обработка и анализ на находките. Ще бъде ли каналът показан на посетителите? Археологическата работа на терен и документацията на откритото съоръжение вече са приключили. Предстои комисия на Министерството на културата да посети обекта и да прецени какво да се случи с находката. Един от вариантите е пространството да бъде използвано за предвидения резервоар, като каналът отново бъде покрит. Другата възможност е той да бъде експониран и да стане част от историческата среда около крепостта. "Нашата работа като археолози приключи с проучването и документацията. Предстои комисия на Министерството на културата да посети обекта и въз основа на резултатите да прецени дали площта може да бъде използвана за изграждането на резервоара, или каналът да бъде експониран", обяснява Благоева. Спасителното проучване е проведено под нейното ръководство, със заместник Николай Александров, и е финансирано от инвеститора на обекта - Община Видин. Археологическото наблюдение при строителните дейности в района продължава с участието на Николай Казашки и Николай Александров от Регионалния исторически музей. Находката е важна не само заради самата конструкция. Тя добавя нови сведения за устройството на пространството около крепостта през османската епоха и напомня, че дори добре познатите исторически места продължават да крият неизвестни пластове от миналото. Баба Вида - крепостта, която пази вековете "Баба Вида" е най-разпознаваемият исторически символ на Видин и най-добре запазената средновековна крепост в България. Издигната край Дунав, тя заема стратегическо място на важен път между Централна Европа и Балканите. Оттук се контролира движението по реката и подстъпите към града, а дебелите стени и кулите превръщат крепостта в ключова отбранителна точка. Историята на укреплението е свързана с античната Бонония - римски град и крепост, съществували на мястото на днешен Видин. След края на античността селището продължава да има значение и през Средновековието постепенно се оформя крепостният комплекс, който познаваме днес. Най-същественото му развитие е през Второто българско царство, когато Видин се утвърждава като важен политически и военен център. Особено място в историята на града заема цар Иван Срацимир, който управлява Видинското царство през втората половина на XIV век. По негово време градът е столица на самостоятелно българско владение, а крепостта е част от неговата отбранителна и представителна система. След османското завладяване на Видин през 1396 г. укреплението продължава да се използва и постепенно се приспособява към новите военни и административни нужди. През османската епоха крепостта запазва стратегическото си значение. В различни периоди е преустройвана, а пространството около нея се променя според нуждите на гарнизона и града. Именно в този исторически контекст може да бъде поставен и новооткритият каменен канал, макар че точната му функция все още не е установена. Легендата за трите сестри Самото име "Баба Вида" е обвито в легенда. Според популярното предание заможен човек имал три дъщери - Вида, Кула и Гъмза. След смъртта му те разделили наследството, а Вида останала неомъжена и посветила живота си на изграждането на крепост, за да се защити от нашественици. Така, разказва легендата, укреплението получило името на своята създателка. Историята е част от местната памет, макар да не представлява доказан исторически разказ за произхода на крепостта. Уникалният музей Днес "Баба Вида" е музей и една от най-посещаваните забележителности в Северозападна България. Кулите, бойниците, вътрешните дворове и ровът разказват за различните епохи, през които е преминала крепостта. А всяка нова археологическа находка около нея показва, че историята на това място далеч не е разкрита докрай.