Комисията го прие на първо четене с 12 на 11 гласа.
Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев обяви, че формацията няма да подкрепи проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2027 г. Той постави въпрос за липсата на механизъм за адекватни възнаграждения на медицинските сестри, акушерките и младите лекари по време на заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
В хода на дебата председателят на комисията Константин Проданов („Прогресивна България“) отне думата на Василев и го обвини в саботаж на заседанието. След това Василев повтори реплика, която според описанието в материала е използвал и при дебатите за бюджета през миналата година.
Спорът: има ли механизъм за заплати на медиците
Василев постави въпрос къде е механизмът за адекватни заплати за медицинските сестри, акушерките и младите лекари. Той припомни, че управляващите от „Прогресивна България“ са обещали да има такъв механизъм преди бюджета за 2027 г., но по думите му такъв не се вижда.
Здравният министър Катя Ивкова отговори, че са предвидени 30 млн. евро за стипендии за всички специализанти. По думите ѝ средствата ще се изплащат по национална програма, която се разработва паралелно с бюджетната процедура, както и чрез медицинските университети.
Василев възрази, че тези средства не гарантират увеличение на минималните възнаграждения в системата. Той добави, че по тази причина ПП няма да подкрепи проектобюджета на НЗОК.
Ивкова посочи още, че при пазарна икономика държавата не може да определя конкретни възнаграждения, които работодателите да изплащат. По думите ѝ има възможност да се залагат минимални нива чрез колективен трудов договор.
Какво прие комисията: параметрите на бюджета на НЗОК за 2027 г.
Комисията по бюджет и финанси одобри на първо четене проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2027 г. с 12 гласа „за“, 11 „против“ и 0 „въздържал се“.
Проектът предвижда 5,68 млрд. евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са 5,63 млрд. евро, от които 3,45 млрд. евро са от здравноосигурителни вноски и 2,17 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване. Общият размер на разходите също е 5,68 млрд. евро.
Приходите и разходите са с 426,9 млн. евро (8,1%) повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г. Средствата за здравноосигурителни плащания са 5,41 млрд. евро, което е увеличение с 478,1 млн. евро (9,7%) спрямо 2026 г.
Разпределение на разходите и мерки срещу злоупотреби
Министър Ивкова представи разпределението на здравноосигурителните плащания. Предвидени са 372 млн. евро за първична извънболнична помощ и 384 млн. евро за специализирана извънболнична помощ (9,3% ръст). За дентална помощ са заложени 248 млн. евро (7,6% ръст), за медикодиагностична дейност 176 млн. евро (5% ръст), а за лекарствени продукти 1,454 млрд. евро (9% ръст).
За болнична медицинска помощ са предвидени 2,531 млрд. евро (8,1% ръст). В тази част са заложени 81 млн. евро за амбулаторни процедури. Отделно 36 млн. евро са предвидени за финансиране на осигуряването на медицински персонал в лечебните заведения за болнична помощ.
По отношение на фиктивните хоспитализации управителят на НЗОК Владимир Даскалов заяви, че са заложени мерки чрез дигитален контрол. Той посочи, че до месец се предвижда приложението еЗдраве (електронно здраве) да бъде надградено с финансов модул. Според него това трябва да даде възможност пациентите да виждат в реално време разходите, които НЗОК отчита за тяхното лечение.
В дебата участваха и представители на организации и институции. Любомир Дацов от Фискалния съвет представи позиция, че ефективността на здравеопазването може да се подобри, и посочи доплащането като недостатък на системата. Представители на работодателски организации и синдикати също изложиха оценки за бюджета и проблемите в сектора, включително за управлението и заплащането.
Мартин Димитров („Демократична България“) заяви, че предвидените стипендии за специализанти се равняват на 460 евро на човек, което според него е недостатъчно. Той посочи и необходимост от персонализирано уведомяване за използвани здравни услуги чрез есемес известия.
Айтен Сабри (ДПС) коментира, че предвидената стипендия обхваща само специализанти държавна поръчка. Тя добави, че липсват реални реформи, които да мотивират специализантите да останат в България, и подчерта недостига на медицински персонал в отдалечените планински региони.

