Една малка искра под движещ се ескалатор превръща лондонската станция „Кингс Крос“ в огнен капан. Вечерта на 18 ноември 1987 г. пожарът отнема живота на 31 души, сред които е и началникът на пожарна смяна Колин Таунсли. Повече от 100 души са ранени или настанени в болница след обгазяване и изгаряния.
Огънят започва под дървения ескалатор, който води към линията „Пикадили“. В продължение на минути пламъците се развиват скрито под стъпалата. След това внезапно изригват в билетната зала, където по това време има много пътници от вечерния час пик.
Кибритът, гресът и натрупаните отпадъциПървите версии свързват пожара с хвърлена цигара. Публичното разследване на сър Дезмънд Фенъл обаче стига до по-точен извод: най-вероятно огънят е започнал от небрежно хвърлен запален кибрит, паднал през процеп между стъпалата и страничната облицовка.
Под ескалатора се е натрупала значителна смес от грес, прах, отпадъци и влакнести материали. Гресът сам по себе си трудно се възпламенявал, но влакнестите частици действали като фитил. При лабораторни тестове запаленият кибрит успявал да подпали сместа, докато тлееща цигара не водела до възпламеняване. Около една четвърт от хвърлените от височина запалени кибрити са успявали да запалят проба от същата грес.
Разследването описва и т.нар. ефект на тунела. Пламъците се движели по тесния канал между стъпалата и страничните прегради, загрявали дървените части и постепенно обхващали ескалатора. Около 19:45 ч. огънят и гъстият черен дим избухнали в билетната зала.
„Самото бедствие и последвалото разследване доведоха до фундаментална промяна“, казва Пол Краутър, който по време на пожара е бил сержант в Британската транспортна полиция. 157 препоръки променят метротоДокладът на Фенъл съдържа 157 препоръки. Сред тях са замяната на дървените ескалатори с метални, монтирането на датчици за топлина и дим, подобряването на радиовръзките между службите и по-строгото почистване и наблюдение на съоръженията.
След трагедията забраната за пушене в лондонското метро е разширена върху всички части на станциите. Пожарът променя и подготовката на служителите, действията при евакуация и координацията между пожарната, полицията и транспортните служби.
Последният действащ дървен ескалатор в мрежата остава на станция „Грийнфорд“. Той е премахнат през 2014 г. На 20 октомври 2015 г. там е открит наклонен асансьор, който се движи по релси и е предназначен за достъп без стъпала. Съоръжението е първото от този тип по британската железопътна мрежа.
Така една трагедия, започнала от кибрит под ескалатор, слага край на десетилетия практика и превръща пожарната безопасност в основен принцип на лондонското метро.
Източници: theguardian.com, standard.co.uk

