Около седмица след отстраняването на Тодор Живков от властта площадът пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ се превръща в сцена на първата голяма свободна гражданска проява в България. На 18 ноември 1989 г. представители на неформални клубове, правозащитни дружества, екологични организации и независими синдикати застават пред множество, за да говорят открито за политическа промяна.

Митингът е разрешен от властите и продължава от 11:00 до 14:30 часа. Организиран е от инициативен комитет на независимите движения, сред които Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, „Екогласност“, Независимият профсъюз „Подкрепа“, Независимото дружество за защита на правата на човека, Комитет „273“, Комитетът за защита на религиозните свободи и духовните ценности, Литературно-художественият кръг „39“, Комитетът на репресираните и Независимото студентско дружество.

В архивните сведения за събитието се споменава и Хелзинкско дружество в София. Важно уточнение е, че Българският хелзинкски комитет е основан през 1992 г., поради което името му не може да се отнася към организаторите на митинга от 1989 г.

17 оратори на историческата трибуна

Митингът се ръководи от Александър Каракачанов, секретар на „Екогласност“. На трибуната се изказват 17 души. Сред тях са д-р Желю Желев, Петър Берон, Петър Слабаков, Анжел Вагенщайн, Блага Димитрова, Радой Ралин, Георги Мишев, Петко Симеонов, Едвин Сугарев, Дамян Илиев, йеромонах Христофор Събев, Емил Кошлуков, Константин Тренчев, Румен Воденичаров и Любомир Собаджиев.

Петко Симеонов отправя послание към Петър Младенов и поставя седем искания за промяна. Речта му назовава кризата в икономиката, управлението и обществения живот, а финалът се превръща в един от запомнящите се моменти на събитието:

„Искаме чиста и свята република! Искаме свобода и демокрация!“

Сред лозунгите на площада вече се появяват и призиви за свободни избори, прекратяване на еднопартийния монопол и край на тоталитаризма. В същото време митингът подкрепя курса към преустройство и новия лидер на БКП Петър Младенов — отражение на сложната политическа ситуация само дни след смяната на Тодор Живков.

Митингът на неформалните движения

Датата 18 ноември обикновено е определяна като началото на свободните масови политически прояви на опозицията. Ден по-рано БКП организира собствен митинг пред Народното събрание, но събитието пред „Св. Александър Невски“ остава в историческата памет като първата публична изява на новите независими граждански организации.

Само няколко седмици по-късно, на 7 декември, част от тези движения се обединяват в Съюза на демократичните сили. Така митингът от 18 ноември се оказва не само символ на внезапно появилата се свобода на публичното слово, но и една от началните стъпки към организираната политическа опозиция и последвалия преход към многопартийна демокрация.

Източници: archives.bnr.bg, bulgaria.rferl.org, 168chasa.bg