Преди години тяхна позната казва, че двете винаги се движат в комплект. Тази почти случайна реплика дава името на Студио „Комплект“ – агенцията за културен мениджмънт, създадена и сърцато ръководена от Адриана Андреева и Бояна Гяурова през 2015 г. През 2026 г. за девети път те организират Международния фестивал за дизайн „Мелба“.

Иновации, свързани с новите технологии, мода, архитектура, интериор и продуктов дизайн – „Мелба“ дава възможност на публиката да види директното приложение на идеите във всекидневието. Когато измислят концепцията на фестивала, важни за тях са духът на взаимопроницаемост на идеите и смесването на дисциплините. А възможността за тесни специалисти да слушат лекции в сфери, които са различни от тяхната, е извор на вдъхновение.

Искаме да срещаме нашата публика със смислени примери от света на дизайна и да даваме възможност за изява на български дизайнери, които развиват дисциплината у нас,

казва Адриана. Тазгодишното издание предлага и достатъчно изложби със свободен достъп на различни места в София.

А Бояна допълва:

За нас е особено ценен международният симпозиум, който стартирахме още с първото издание на фестивала. Каним лектори от Европа, които са представители на различни дисциплини, тъй като разглеждаме дизайна като съвкупност от теми – графичен, социален, продуктов, мода, илюстрация и т.н. Тази година тук са Хавиер Хаен, Йохана Ясковска, Дейвид Джойс (Language), Ани Зелигман (Studio MUT), Телониус Гупил и Йохан Мурман.

Другата ни важна мисия е да работим в посока образование, да провеждаме различни класове. Например тази година имаме работилница, която акцентира върху това как хора, които се занимават с активизъм и социални каузи, работят с дизайна.

Вкусът, разбира се, се възпитава.

Бояна е завършила Немската гимназия, нейната класна я запалва по писането. Заминава да следва в Германия и се насочва към кинознание и история на изкуствата – точно там открива, че иска да се занимава със съвременно кино и дизайн.

Малко беше стряскащо, че имаш пълната свобода да избираш лекциите и курсовете, които да посещаваш. Но така разширяваш много общата си култура и откриваш какво наистина те интересува.

Книгите и разговорите съпътстват израстването на Адриана. Висшето си образование тя получава в Американския университет в Благоевград и поглеждайки ретроспективно, високо оценява либералния подход, свободата и богатата база с материали в областта на журналистиката. Още в университета води рубрика в радиото и пише за списанието, което ѝ дава базови практически умения. Освен че натрупва безценен опит, Адриана смята, че именно в онези години се е научила на гъвкавост и смелост.

Снимка: Михаил Новаков

Адриана и Бояна се срещат в списание „Едно“, което наричат истинска школа – а покрай работата им започва едно приятелство, което впоследствие ще се превърне и в разпознаваемото Студио „Комплект“.

Допреди десетилетие в България професията културен мениджър не беше позната. В известен смисъл интердисциплинарният подход на Бояна Гяурова и Адриана Андреева е пионерски и те смятат, че се учат заедно с всички свои колеги, които работят в сферата – един от друг и стоейки нащрек заради огромната отговорност. Но за тях продължава да е предизвикателство да работят в сферата на културата и дизайна, което смятат за своя кауза.

Ние знаем как да работим с артисти, без да сме такива. Нашата работа е да показваме тяхната, да ги предизвикваме. Ясното разпределение кой е артистът и кой – организаторът, продуцентът, е от помощ,

казва Бояна.

Според Адриана не е без значение и фактът, че

дизайнерите са дисциплинирани хора, защото трябва да произведат нещо – конкретен продукт, а този процес има начало и край.

Бояна и Адриана винаги са се интересували от екологично отговорния начин на живот, с него обвързват още първото издание на фестивала „Мелба“. Световна тенденция е дизайнът да се оптимизира при използването на ресурси и материали.

Животът е изчерпаем ресурс – вече не можем да си затваряме очите пред чутовното замърсяване. От години се работи в посока на това да се рециклира, да се пречистват океаните, да се възвърне някаква форма на отговорност към природата.

Но от друга страна, дизайнът носи и удоволствие, не просто решава проблеми. Керамичната чаша или столът трябва не само да са ти удобни, а и да искаш да ги ползваш, да ги виждаш всеки ден, години наред,

подчертава Адриана. Освен че дава практични решения обаче, дизайнът е неизменна част и от разпознаваемия облик на всяка организация, събитие или фестивал. Визуалната идентичност на „Мелба“ всяка година е различна, но неизменно следва зелената линия на екологичната устойчивост. Ето какво разказва Бояна:

Стараем се да помогнем на нашите посетители да не използват еднократни чашки. Имаме винаги вода и ги приканваме да носят свои бутилки. Произвеждаме минимално количество печатни материали за събитията ни. Опитваме се да допринесем с личен пример за тази обща кауза, която трябва да бъде кауза на цялото общество.

Концепцията на фестивала „Мелба“ е да предложи дизайнерско съдържание, без то настойчиво да изглежда елитарно. Увереността, че предметите и примерите от ежедневието ни могат да бъдат едновременно красиви и функционални, е водеща – заедно с отстояваната през годините мисия да показват продукти с културна стойност. Затова и във фестивалните дни успяват да достигнат до широк кръг от хора и публиката им всяка година става все по-разнообразна.

Амбицията на Студио „Комплект“ още от самото начало е да работим, от една страна, с творческата индустрия, но от друга – да привличаме институции и бизнеси, тъй като дизайнът дава решения на проблеми,

напомня Бояна. Освен това дизайнът е навсякъде. Както с горчива ирония подсказват и двете – от домакинските уреди до оръжията.

Има една книга на Паола Антонели и Алис Ростхорн – Design Emergency, в която се говори, че в кризисни ситуации, в каквато е в момента светът, се раждат различни дизайн решения. Някои от тях са добри, други се използват за военни цели – авторките дават пример с газовите камери от Втората световна война. Но от друга страна, имаме много евтини и просто гениални решения, които спасяват човешки живот, да речем, сламка, която моментално пречиства водата. Например в Африка, където ресурсът вода е най-ценното нещо.

Адриана твърди, че дизайнът е човешка дисциплина, но докато ги слушам, осъзнавам, че е утилитарна форма на вдъхновението. Опит да бъде променен светът в по-добра посока.

Формата като усилие. За дизайна в полите на Витоша и в ЕвропаЛина Кривошиева посети фестивала European Design Awards, който тази година се проведе в София. И толкова се вдъхнови, че реши да ни разкаже кое най-силно я е впечатлило в експозициите и лекциите, и да сподели размислите, които е предизвикал фестивалът у нея, за да се вдъхновим и замислим и ние.

Разбира се, всички, занимаващи се с дизайн професионално, са наясно, че големите икономики се развиват по различни закони. Че устойчивостта на стоките не допринася за ръста на продажбите. Все пак обаче остава възможността подобни форуми и платформи да въздействат по-глобално върху начина на мислене.

Ето защо и Адриана, и Бояна намират за житейски важни културата, изкуството, природата. С годините са се научили да балансират работните и семейните си ангажименти.

Оценявам, че в София има много възможности за културни разходки,

споделя Адриана.

Аз съм оптимист, но наистина на моменти се тревожа какъв свят оставяме за нашите деца – с навлизането на изкуствения интелект и промяната на работната среда и етика настъпва огромна промяна в професиите. Това, на което вкъщи залагаме, е богата обща култура, езици, доброта и емпатия. И дъщеря ми (14) да вижда максимално много и различни неща,

казва Бояна.

Адриана е майка на две деца и също се старае да им дава многопосочна информация.

Според мен критическото мислене е изключително важно. Има изследване, продължило няколко години, което установява, че хората, които четат по-малко от две книги годишно, независимо от семейната среда, социалния статус или образованието, са лесни жертви на манипулация.

Освен читателка Адриана е и авторка на стихосбирката „Събираме лъвиците“ (изд. „Кота 0“), излязла впрочем с нарочния жест да предложи на изкушените едно съдържание в две корици – червена и синя.

Признателна съм, ако на някого му харесва това, което съм споделила. Аз съм непреднамерен пишещ. За мен поезията е подреждане на мисли, повик.

Бояна и Адриана всъщност са в непрестанно общуване, в един несвършващ разговор, подреждащ задачите – на живо и в чат. Диалог, в който коментират концепции, решават работни казуси или споделят лични моменти. И това носи успокоителната доза увереност, че ежедневието може да бъде структурирано, подредено, смислено. Като кауза, в която вярваш и на която позволяваш да се развива по своите закони.

Хората, които тихо и кротко променят средата, формират общности и задават посоки, в които има смисъл да тръгнем заедно. Тук ви срещаме с тях. Това са „Тези хора“.