Доц. д-р Ива Гаврилова за съвременните терапии и технологии в лечението на меланома, за персонализираната стратегия и емпатичния подход към пациентите
Доц. д-р Ива ГавриловаДоц. Гаврилова, Вие сте онкохирург с над 20 години опит в лечението на меланом и други кожни тумори, с научна степен по онкология и специализация по пластична и реконструктивна хирургия в Париж. Кое постижение в професионалния Ви път смятате за най-значимо?
Вероятно една жена е най-щастлива, когато дава живот. Като лекар имам привилегията да се чувствам щастлива, когато спасявам живот, но истината е, че успехът в медицината никога не е само личен. Зад всеки излекуван пациент стоят усилията на много специалисти, натрупани знания, понякога години на лечение и огромно доверие.
Ако трябва да откроя нещо, с което се гордея, то е възможността да бъда част от промяната в лечението на меланома в България. Когато започвах професионалния си път, диагнозата метастатичен меланом беше свързана с изключително неблагоприятна прогноза. Звучеше като присъда. Днес, благодарение на имунотерапиите, таргетните терапии и новите хирургични и лъчетерапевтични подходи, имаме пациенти с дългогодишна преживяемост, включително при напреднало заболяване. Това е огромна промяна за пациентите, но и за лекарите, защото само за няколко години от най-смъртоносния вид рак на кожата вече говорим за меланома като за хронично заболяване. Едва ли има друга област на медицината, която да се развива толкова бързо, колкото онкодерматологията. Вълнуващо е да го виждаме и да бъдем част от този революционен процес.
За мен значимо е и присъединяването на България към Европейския меланомен регистър, което осъществихме с екипа на Българската асоциация по дермато-онкология. Това е сбъдната професионална мечта, защото ни приобщи към най-голямата световна мрежа за регистриране на пациенти с меланом и кожни карциноми, и към една от най-мащабните научни програми, които реално допринасят за развитието на медицината. Възможността да съчетаеш грижата за конкретния човек с принос към науката, която ще помогне на много бъдещи пациенти, които дори не си виждал, е силно мотивираща и я приемам като професионална привилегия.
Как измервате успеха си като лекар? И какво означава да бъдеш добър онкохирург днес?
Най-важният измерител е пациентът – не само с медицинския резултат, но и с живота, който успяваме да му върнем. Разбира се, като хирург оценявам прецизното прилагане на международните оперативни стандарти, правилното стадиране и избора на терапевтичен подход. Вече говорим за технологии за създаване на лекарство конкретно за характеристиките на тумора на конкретния пациент. Нали си даваме сметка за степента на персонализация на терапевтичния процес и потребността, която пациентът (и неговите близки) има от точна информация, честен подход и увереност, че няма да остане сам с диагнозата си. Не по-малко важно от предотвратяването на усложнения е доброто овладяване на нежеланите реакции и дългосрочния контрол върху заболяването. Качеството на живот вече е сред водещите критерии, защото зад всички показатели стои един човек, който иска да се върне при семейството си, да работи, да пътува, да планира бъдещето. Старая се никога да не го забравям.
Вие сте трето поколение хирург онколог и в „Д-р Гаврилови Онкоконсулт“ работите със своя баща – мамолога проф. Иван Гаврилов. Кои са най-ценните професионални уроци, които сте получили от него и от семейната традиция?
Да израснеш сред толкова ярки личности в онкологията е едновременно привилегия и предизвикателство. А да работиш редом с баща си е постоянен стимул да станеш по-добър. От него научих, че професионализмът не е само знание и умение, а ежедневна дисциплина, неуморен труд и внимание към всеки детайл.
Дядо ми, проф. Станко Киров, ме запали по онкологията и ми показа нещо безценно – как да запазиш човечността и емпатията си в една толкова тежка специалност. Човек винаги предава на внуците си най-топлото, което носи в себе си. Той ме подкрепи в избора на хирургията, от която дълго се опитвах да избягам.
А доц. Красимир Киров, моят вуйчо, с когото години наред работихме заедно в Клиниката по онкодерматология на УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“, оформи професионалния ми път и мироглед. Неговата жажда за наука, за развитие и нови хоризонти беше заразителна и ме направи любопитна. Затова и до днес у мен се преплитат интересът към науката и отдадеността на грижата за пациентите.
И не на последно място е моята майка – д-р Татяна Кирова, хематолог, която внесе щипка женска деликатност, проницателност и премереност, които и до днес много ми помагат в общуването с пациентите и във вземането на трудни решения.
Дерматоонкологията е една от най-динамично развиващите се области в медицината. Кои съвременни методи и терапии имат най-голямо значение за лечението на меланома и как се определя най-подходящият подход за всеки пациент?
Меланомът беше сред заболяванията, при които съвременната имунотерапия даде съвсем нова перспектива пред пациентите. Днес разполагаме с две мощни системни стратегии – имунотерапия и таргетна терапия, а при определени пациенти и с възможности за последователното им прилагане. Но най-важният въпрос вече не е само с какво можем да лекуваме, а кое лечение е правилното за конкретния човек. Вземаме предвид стадия и биологията на тумора, молекулярните характеристики, съпътстващите заболявания и рисковете, но също така и индивидуалните потребности и предпочитания на пациента. За мен това е истинското изкуство на персонализираната онкология – да изградим стратегия, а не просто да назначим терапия. Стратегия, с която да бъдем десет крачки пред тумора и да ни подкрепи в усилието, рамо до рамо с пациента, да се борим да получим най-добрите шансове за дълъг и пълноценен живот.
Ранната диагностика е ключова за прогнозата при меланом. Какви съвременни технологии използвате за откриване и проследяване на кожни образувания и какво позволява FotoFinder?
В XXI век прегледът на пигментните кожни образувания е немислим без дерматоскопия. Тя ни разкрива структури, невидими с просто око, и помага да разпознаваме подозрителните изменения още при най-ранните им прояви, когато са съвсем дискретни. Следващата голяма стъпка е дигиталното целотелесно картографиране. То създава подробна визуална карта на кожата и позволява да сравняваме образуванията във времето. В комбинация с високорезолюционна дерматоскопия и алгоритми с изкуствен интелект можем да открояваме дори минимални промени, особено при хора с множество бенки или повишен риск. FotoFinder не замества лекаря и клиничната му преценка – технологията я прави по-информирана и прецизна. А понякога именно навреме забелязаната малка промяна е решаващо за навременната диагноза и успешното лечение.
Кои са основните рискови фактори за меланом и кои са най-честите заблуди, които могат да накарат хората да подценят риска?
Кожата има памет. Интензивното ултравиолетово облъчване, и особено слънчевите изгаряния в детството оставят следи, които могат да се проявят години по-късно. Рискът от меланом се влияе и от индивидуалната предразположеност – светъл фенотип, множество или атипични невуси, фамилна обремененост. Най-опасната заблуда е, че слънцезащитата ни е нужна само когато сме на плажа. UV лъчението не изчезва, когато не сме на почивка. А и чадърът не е достатъчен за пълна защита заради отразената и разсеяната светлина.
Друга заблуда е, че хората с по-тъмна кожа, които рядко изгарят, са защитени от рак на кожата. Рискът при тях далеч не е нулев. Затова винаги казвам, че превенцията започва, когато престанем да приемаме слънчевото изгаряне за нещо безобидно.
Ако трябва да дадете три ключови съвета за превенция на меланом, кои биха били те?
Превърнете разумната фотозащита в навик от ранно детство – не само през лятото, а винаги, когато има значимо UV излагане.
Поне веднъж в живота си се прегледайте при специалист, който да направи оценка на кожните ви образувания. Така ще познавате индивидуалния си риск и необходимостта от проследяване. Ако имате множество атипични бенки, не разчитайте само на оглед с просто око. Редовното дерматоскопско проследяване, а при нужда и дигиталното картографиране, могат да открият промени навреме, още преди да станат опасни. Искам хората да разберат, че вниманието към кожата не е суета, а здраве. Понякога един навременен преглед може да промени цялата прогноза.
Създател сте на първата платформа за безплатни онлайн консултации за хора със съмнения или диагноза рак на кожата у нас. Каква потребност на пациентите Ви мотивира и какви възможности им дава платформата?
В България все още има хора, особено в по-малките населени места, за които достъпът до специализирана онкологична помощ остава дълъг. Когато става въпрос за онкодерматология обаче, това разстояние не се измерва само в километри, а и във време, в живот в страх и несигурност. Създадох платформата, за да могат хора, които имат съмнения за меланом или вече поставена диагноза, да получат бърз достъп до специалист, и то в момент, когато имат най-остра нужда от информация. Онлайн консултацията не заменя прегледа и диагностиката, но може да бъде важен ориентир дали и колко спешно човек трябва да потърси медицинска грижа. Получавам десетки запитвания и благодаря за доверието, но най-голямото ми удовлетворение е да помогна на някого да стигне навреме до необходимата грижа или да се усмихне, когато няма основания за тревога.
Участвате в международни проекти на Европейския меланомен регистър и ръководите собствен научен проект. Какъв е фокусът на изследването Ви и какво се надявате да постигнете с него?
Присъединяването на България към Европейския меланомен регистър през 2021 г. ни даде възможност да обединим усилията си с водещи европейски специалисти в борбата с това заболяване. Към момента EUMelaReg обхваща близо 35 000 пациенти с меланом и над 6000 пациенти с редки кожни тумори. Този мащаб предоставя изключително солидна клинична база за оценка на терапевтичните подходи в условията на реалната медицинска практика. Щастлива съм, че успях да поставя началото на международния проект, който инициирах преди около три години в рамките на научната програма на EUMelaReg, посветен на фертилността след лечение на меланом. Когато медицината вече дава на много пациенти перспектива за дълъг живот, сме длъжни да мислим и за живота след терапията: за майчинството, семейството, надеждата. Това са чувствителни въпроси и е важно да подкрепим информирания избор на пациентите в репродуктивна възраст. Участвам и в още един много специален за мен проект, фокусиран върху меланома в педиатрична възраст. Разработихме го в сътрудничество с проф. Марио Мандала – международно признат експерт в областта на малигнения меланом – и вярвам, че проектът ще допринесе за по-добрата грижа за най-малките пациенти.
Какво очаквате да се промени в диагностиката и лечението на меланома през следващите пет години?
Искам да разполагаме с надеждни биомаркери, които още при поставяне на диагнозата да ни подсказват при кого заболяването има риск да прогресира и кой ще има най-голяма полза от конкретно лечение. Това ще ни позволи да лекуваме по-точно и по-бързо, с минимизиран риск от имуносвързани нежелани реакции. Вярвам, че напредъкът в лечението на меланом ще бъде сред двигателите на една нова ера на персонализирана медицина, защото тя дава най-добри резултати за пациента. И голямата ни цел като лекари – не просто да контролираме тумора, а да дадем на все повече хора шанс за трайно излекуване и хоризонт да мечтаят и да планират живота си свободно.
The post Доц. д-р Гаврилова: Пред всеки има нова надежда first appeared on Forbes България.
