Само една ядрена детонация в околоземното пространство е достатъчна, за да унищожи 98 процента от всички активни спътници в рамките на седмица. Подобен сценарий би парализирал критични технологии по целия свят, а връщането към нормалното състояние би отнело години. Това сочи ново мащабно изследване на Закари Петерсен и неговия екип от Университета на Уисконсин-Медисън, които са симулирали последствията от взрив с мощност един мегатон на височина 500 километра над Южния Атлантик. Оказва се, че първоначалната вълна от рентгенови лъчи далеч не е най-страшното. Истинският проблем идва от електроните, освободени при радиоактивния разпад – те попадат в капана на земното магнитно поле и формират нещо като изкуствен радиационен пояс, през който спътниците преминават отново и отново. Дори когато учените заложили в моделите си три пъти по-висока радиационна устойчивост на специализираната бордова електроника, резултатите останали плашещи – 97 на сто от апаратите пак излизат от строя за по-малко от две седмици. Подобни експерименти вече са правени в миналото, като през 1962 година САЩ взривяват 1,4-мегатонна бомба на 400 километра височина. Тогава щетите са били ограничени единствено заради малкия брой обекти в орбита, докато днес около планетата обикалят близо 25 000 изкуствени тела. Нашите навигационни системи, интернет комуникациите и прогнозите за времето са напълно зависими от тях. Освен директното изгаряне на електрониката, десетките хиляди неуправляеми апарати биха довели до около 20 сблъсъка още в първите две години, отключвайки така наречения синдром на Кеслер – верижна реакция от космически отломки, която би затворила достъпа ни до орбита за десетилетия. Въпреки че международният Договор за космическото пространство официално забранява ядрените оръжия в орбита, геополитическото напрежение расте. През 2024 година Русия наложи вето на резолюция в ООН, целяща да препотвърди тази забрана, малко след като Вашингтон предупреди за руски планове за разполагане на подобен арсенал. Според Крейг Ъндърууд от британския Университет на Съри днес сме много по-уязвими отколкото по време на Студената война, тъй като инфраструктурата за гражданска отбрана е занемарена, а зависимостта ни от дигиталните услуги е огромна. Той посочва, че новите мегаконстелации в ниска орбита като Starlink ще понесат най-тежкия удар. Макар отделните апарати да могат да се заменят бързо, новите спътници ще трябва да работят в среда с повишена радиация и гъсти облаци от отломки, което драстично ще скъси живота им. Резултатът няма да е мигновен апокалипсис, а бавно и мъчително влошаване на ежедневните услуги, които отдавна приемаме за даденост.