Снимка: KaterynaBorodina / Shutterstock

Медикаментите за отслабване, които въздействат върху хормона GLP-1, промениха коренно начина, по който се борим със затлъстяването. И докато учените продължават да проучват как точно влияят на тялото ни, един конкретен въпрос остава на заден план: „Какво се случва с психичното ни здраве, след като престанем да ги приемаме?“

Два необичайни (и притеснителни) клинични случая, описани в научното списание The Primary Care Companion for CNS Disorders, насочват вниманието към възможна връзка между спирането на медикамента тирзепатид и появата на тежки психични симптоми.

Авторите от Пенсилванския университет обаче подчертават, че наблюденията им не доказват причинно-следствена връзка.

Двама души с необичайни симптоми

Първият пациент е 61-годишен мъж с история на депресия и сериозни чернодробни и бъбречни заболявания. През август 2025 г. той прекратява приема на тирзепатид, тъй като от медикамента започнало да му се гади.

Два месеца по-късно постъпва в болница силно объркан, със симптоми на параноя, халюцинации и тежко потиснато настроение. Проявявал е дори и т.нар. налудност на Котар, при която човек може да вярва, че е мъртъв или че части от тялото му не съществуват.

Той се подлага на лечение и симптомите му отшумяват, но няколко седмици по-късно отново е хоспитализиран – този път с тежка депресия и прояви на кататония.

Вторият пациент е 52-годишен мъж, диагностициран с тревожност. Той спира рязко тирзепатид, след като сваля близо 45 килограма за шест месеца.

Месец по-късно постъпва в болница с резки промени в настроението, раздразнителност, импулсивност и други признаци на маниен епизод.

При него обаче лекарите установяват и два други възможни фактора: засилена употреба на канабис и ниски нива на витамин B12.

Следователно би било прибързано симптомите и на двамата пациенти да се отдадат единствено на прекратяването на медикамента.

Какво общо имат тези лекарства с мозъка?

Тирзепатид, познат под търговските наименования Mounjaro и Zepbound, въздейства върху рецепторите на хормоните GLP-1 и GIP. Именно така той подпомага регулирането на кръвната захар и потиска апетита.

Но действието на GLP-1 не се ограничава само до храносмилателната система. Откриваме рецептори за този хормон и в мозъка, включително в области, свързани с настроението и усещането за възнаграждение.

Данни показват, че лекарствата, които въздействат върху GLP-1 рецепторите, могат да повлияят на възпалителните процеси в нервната система и активността на определени нервни клетки.

Все още обаче не знаем достатъчно за психичните последствия от прекратяването на подобна терапия.

Авторите допускат, че при някои по-уязвими пациенти рязкото спиране на медикамента може да бъде един от факторите, които допринасят за психично влошаване. Това засега остава хипотеза.

Има ли други подобни наблюдения?

През юли 2025 г. друга публикация в същото научно списание описва двама пациенти, чиито психични симптоми се подобряват по време на лечение с тирзепатид.

При единия намаляването на дозата и последващото прекратяване на терапията са съпроводени с влошаване на състоянието.

Това наблюдение е интересно, но също не доказва, че медикаментът е предизвикал промените.

За да установят дали действително съществува риск, учените ще трябва да проследят значително повече пациенти, включително след края на лечението им.

Има ли основания за тревога?

Засега няма достатъчно доказателства, че спирането на тирзепатид причинява психоза или мания.

Нещо повече, през януари 2026 г. американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) публикува резултатите от мащабен анализ на 91 клинични изпитвания с общо над 107 000 участници.

Регулаторът не установява повишен риск от суицидни мисли и поведение при приема на лекарства от групата на GLP-1 рецепторните агонисти. Анализът не показва повишен риск и от други нежелани психични реакции, включително тревожност, депресия и психоза.

Но има важно разграничение: тези данни се отнасят до безопасността по време на лечението, а не конкретно до периода след неговото прекратяване.

Освен това двата нови случая не показват дали постепенното намаляване на дозата би предотвратило подобни симптоми.

Самите автори отбелязват, че вероятно много повече хора са прекратявали терапията, без да развият остри психични проблеми.

Затова изводът им не е, че медикаментите са опасни, а че лекарите трябва да обръщат внимание на скорошните промени в лечението, когато пациент развие необичайни психични симптоми.

Защото въпросът вече не е само как тези лекарства действат, докато ги приемаме, а и какво се случва, когато лечението приключи.

Важно: Хората, които приемат подобни медикаменти, не бива да променят или прекратяват лечението си самоволно, а да обсъдят това с лекуващия си лекар.

Превод и редакция: Владимир Тодоров

Източници Ключови думи: glp-1психозаманиялекарстваотслабванемедицинатревожностРубрика: МедицинаВид галерия: ОбикновенаБез банери: