Министърът на културата Евтим Милошев отхвърли обвиненията, че предвидените над 307 млн. евро за неговото ведомство в проектобюджета за 2027 г. са пиар ход в кризисен момент. Той отговори на критиките в телевизионно интервю само няколко часа след като финансовата рамка беше представена, а представители на културния сектор протестираха в София.
„Парите за култура са пари за култура. Не може това да бъде пиар, това е бюджетът на Министерството на културата“, заяви министърът. Поводът за реакцията му бяха твърденията на протестиращите, че увеличението, добавено в последния момент, е „кризисен пиар с държавни пари“.
Над 300 млн. евро за първи път
Милошев напомни, че цифрите още не са окончателни. Според него те могат да бъдат променени, докато депутатите не гласуват бюджета на второ четене.
Министърът изтъкна, че културното ведомство за пръв път преодолява психологическия праг от 300 млн. евро. Спрямо 2026 г. средствата растат с 38 млн. евро, или с 14,1%, което е повече от очаквания ръст на българската икономика.
Той оцени резултата като сериозен на фона на трудното финансово положение на страната. Като утежняващи фактори посочи процедурата по свръхдефицит, открита от Европейската комисия, и изчерпването на парите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) през 2026 г. За следващата година средства по плана вече няма, но по думите на Милошев междуведомствена комисия с участието на вицепремиера Пеканов подготвя новия програмен период и бъдещото финансиране от ЕС.
Заплати, забавени плащания и приоритети
Запитан дали заложените пари ще изравнят възнагражденията в културата със средната заплата за страната, министърът уточни, че става дума за най-големия възможен бюджет, а не за най-желания. „Има какво още да се даде и да се направи“, допълни той.
По повод сигналите за забавени плащания в оркестри, ансамбли и театри Милошев увери, че министерството не е задържало нито заплати, нито пари за издръжка, особено в сценичните изкуства. Според него закъсненията засягат други разходи и възникват, когато културните институти превишат финансовите си лимити по закон, което той определи като проблем на управлението в самите институции.
Най-голям дял от бюджета за 2027 г. е насочен към живите артисти, сценичните изкуства и художественото образование. За 23-те училища по изкуствата, които са към Министерството на културата, са предвидени 50 млн. евро.
Министърът призна, че би желал повече пари за галериите, музеите, библиотеките и опазването на културно-историческото наследство. Поради това в Националния културен календар за пръв път влиза програма за допълнителното им финансиране, по която един проект ще може да получи до 125 хил. евро.
Цел от 1% от БВП и „културни паспорти“ за децата
Милошев заяви, че подкрепя подписаната в парламента Харта за културна политика. Тя предвижда публичното финансиране на културата постепенно да достигне поне 1% от брутния вътрешен продукт (БВП), но не посочва конкретни механизми за това. Според министъра подобно ниво е непостижимо още през 2027 г., но при последователна политика може да бъде достигнато в следващите години.
Той обясни, че в т.нар. „функция Култура“ бюджетът на министерството е едва около една трета – 32,5%. Останалото включва средства за обществените медии, Българската академия на науките, други ведомства, общините, както и европейско финансиране.
В проекта на Бюджет 2027 и промените в него е заложена и идеята за „културни паспорти“. Всяко дете ще получава по 50 евро годишно, които да използва за кино, театър и галерии. Милошев нарече мярката модерна и ефективна, но посочи, че за прилагането ѝ ще е нужна координация между няколко министерства и институции.
Финансовата рамка, която Радев представи в УНСС, предизвика реакции и в други сектори. Накрая министърът призова протестиращите дейци на културата да имат доверие в администрацията. По думите му служителите, които отговарят за процеса, са отдадени на работата си и правят най-доброто, което е възможно в настоящата ситуация.
