Илюстрация на рак на простатата. Източник: Julien Tromeur / Shutterstock
Раковите клетки са малки хитреци, особено когато става дума за собственото им оцеляване. Можем да им отнемем веществата, от които зависи растежът им, и дори да блокираме механизмите, които го подпомагат. И въпреки това някои от тях успяват да се приспособят към новата си реалност.
Подобно нещо се случва и при някои агресивни форми на рак на простатата. Дори когато лекарите ограничават действието на тестостерона, основното „гориво“ на този тип заболяване, туморните клетки понякога откриват начин да продължат да се размножават.
Добре. Ами ако вместо да блокираме рецепторите, чрез които тези клетки реагират на хормоните, накараме самите клетки да ги унищожат?
Точно на този принцип действа експериментален медикамент, който показва обещаващи резултати при определена група пациенти с напреднал рак на простатата. Данните са публикувани в научното списание Journal of Clinical Oncology.
Макар и разработката на конкретния медикамент впоследствие да е прекратена, резултатите му разкриват потенциала на нов подход към лечението на рака. Те показват и колко важно е да познаваме молекулярните характеристики на самия тумор.
Когато ракът престане да се поддава на лечението
Ракът на простатата често разчита на мъжките полови хормони, известни като андрогени, за да расте и да се развива. Те се свързват със специален белтък, наречен андрогенен рецептор, който задейства процеси, подпомагащи растежа на клетките. Ето защо една от основните стратегии за лечение е намаляването на действието на тези хормони или блокирането на рецептора, чрез който те въздействат върху тумора.
Лошото е, че с течение на времето някои ракови клетки намират начин да заобиколят тази пречка. Така се развива т.нар. кастрационно-резистентен рак на простатата, при който заболяването продължава да прогресира въпреки силно понижените нива на тестостерон.
Когато ракът вече се е разпространил и в други части на тялото, лечението става още по-сложно.
Новият подход е изпробван именно при пациенти с подобно напреднало заболяване.
Вместо да блокира рецептора, лекарството го унищожава
Експерименталното вещество се нарича бавдегалутамид (bavdegalutamide, ARV-110) и принадлежи към клас молекули, известни като PROTAC. Зад това привидно неясно съкращение стои една интересна технология, която използва собствената система на клетката за разграждане на ненужни или повредени белтъци. Обикновено тази система помага за поддържането на нормалната клетъчна дейност. Бавдегалутамид обаче я насочва срещу андрогенния рецептор. Молекулата се свързва едновременно с рецептора и с белтъчен комплекс, който може да го маркира за разграждане. Впоследствие клетъчната система за унищожаване на белтъци поема останалото.
С други думи, вместо просто да попречи на рецептора да работи, медикаментът се стреми да го премахне. Това е особено интересно при тумори, които са развили устойчивост към лекарства, насочени към блокирането на същия рецептор.
Разбира се, сам по себе си различният механизъм на действие не гарантира по-добър резултат. Именно затова са необходими клиничните изпитвания.
Защо лекарството действа толкова различно?
В изследването участват пациенти с метастатичен кастрационно-резистентен рак на простатата, които вече са били подлагани на лечение, насочено към андрогенния рецептор.
Първата фаза включва 95 пациенти и целта ѝ е да установи подходящата доза и безопасността на медикамента. Във втората фаза участват 144 пациенти, разпределени в групи според характеристиките на заболяването и предходното лечение.
Най-интересните резултати идват от група с определени мутации в гена за андрогенния рецептор, обозначени като T878 и H875.
При 60% от 20-те оценени пациенти с тези изменения нивата на простатноспецифичния антиген (PSA) намаляват поне наполовина. PSA е показател, който лекарите използват, наред с други изследвания, за проследяване на рака на простатата. За сравнение, при пациентите без тези конкретни мутации или с други изменения подобно понижение на PSA се наблюдава при едва около 3–4%.
Разликата подсказва, че генетичният профил на тумора може да има решаващо значение за реакцията му към лекарството.
И все пак тук е необходимо важно уточнение: спадът на PSA не означава непременно, че туморът е изчезнал, нито доказва, че пациентът ще живее по-дълго.
Колко дълго се задържа ефектът?
Изследователите проследяват и времето, през което заболяването не показва прогресия при образните изследвания.
При пациентите с мутациите T878/H875 медианата достига 11,1 месеца, докато при две други молекулярно определени групи е съответно 4,2 и 5,1 месеца.
Това е още един обнадеждаващ сигнал.
Но групите са сравнително малки, а изпитването не включва контролна група, която да получава друга терапия. Следователно резултатите не доказват, че бавдегалутамид е по-ефективен от вече използваните лечения.
А какви са нежеланите реакции?
Уви, странични ефекти има. Във втората фаза най-често съобщаваните реакции, свързани с лечението, са гадене, умора, повръщане, намален апетит и диария.
При 17,4% от пациентите са установени свързани с лечението нежелани реакции от трета степен, тоест тежки реакции. Около 11% прекратяват терапията заради подобни проблеми.
Тези данни също трябва да бъдат взети предвид при оценката на ползите и рисковете.
Защо разработката на лекарството е прекратена?
И тук стигаме до една важна подробност. Въпреки обещаващите резултати при определени пациенти, компанията Arvinas е прекратила разработката на бавдегалутамид.
Причината не е, че той се е оказал напълно неефективен.
Още през октомври 2023 г. компанията обявява, че ще даде предимство на друг експериментален медикамент от същия клас, наречен луксдегалутамид (luxdegalutamide, ARV-766).
Според представените тогава данни новото вещество показва по-добра поносимост и обещаваща ефективност. Затова Arvinas решава да насочи усилията си към него, вместо да премине към трета фаза на клиничните изпитвания с бавдегалутамид.
Изпитванията на бавдегалутамид приключват през второто тримесечие на 2025 г., а компанията постепенно прекратява програмата за неговото разработване.
Междувременно официалните документи на Arvinas потвърждават, че правата за разработването и комерсиализацията на луксдегалутамид са предоставени на фармацевтичната компания Novartis.
С други думи, отказът от конкретното лекарство не означава отказ от технологията.
Стъпка към по-прецизно лечение на рака?
Публикуваните резултати не бива да се възприемат като знак, че бавдегалутамид скоро ще се превърне в достъпно лечение. Самият медикамент остава експериментален, а клиничната му програма е прекратена.
Значението на изследването е преди всичко в това, че показва как разграждането на определен белтък в раковите клетки може да бъде перспективна терапевтична стратегия.
Необходими са обаче допълнителни изследвания, за да се установи дали подобни медикаменти действително подобряват преживяемостта и при кои пациенти ползите надвишават рисковете.
Проучването е финансирано от компанията, разработила медикамента, което също е важно да се отчита при оценката на резултатите.
И все пак откритието предлага интересна посока за бъдещето на онкологията.
Възможно е въпросът все по-често да не бъде просто „Кое лекарство действа срещу този вид рак?“, а „Кое лекарство би действало срещу конкретния тумор на този пациент?“.
Защото дори когато две заболявания са обединени от общия знаменател на едно и също име, техните молекулярни особености могат да бъдат коренно различни.
Превод и редакция: Владимир Тодоров
Източници
- Gao и съавтори – Phase I/II Study of Bavdegalutamide, a Proteolysis-Targeting Chimera Androgen Receptor Degrader, in Metastatic Castration-Resistant Prostate Cancer. Journal of Clinical Oncology, 2026 г.
- Arvinas – Potential of Arvinas' PROTAC AR Degraders Reinforced by 11.1 Months rPFS with Bavdegalutamide and Updated Positive Interim Data from Second Generation ARV-766, октомври 2023 г.
- Arvinas – Annual Report 2025 (Form 10-K). Официален отчет за състоянието на разработките и партньорството с Novartis.

