Бюджетната комисия в Народното събрание подкрепи на първо четене проекта на държавния бюджет за 2027 г. Решението беше взето с 12 гласа „за“ и 10 „против“. Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев заяви пред депутатите, че рамката поставя начало на устойчиво възстановяване на публичните финанси. По думите му тя едновременно продължава да подкрепя растежа, доходите и най-уязвимите групи.

Дефицит, дълг и инвестиции

Разчетите в проекта са направени при очакван ръст на икономиката от 2,5% и средногодишна инфлация от 4% през 2027 г. Кабинетът цели дефицитът по консолидираната фискална програма да падне до 3,5% от БВП. На начислена основа той се очаква да бъде 4,2%.

Догодина държавата ще може да поеме нов дълг до 8,6 млрд. евро. Така в края на 2027 г. общият държавен дълг ще достигне 44,3 млрд. евро, което отговаря на 31,4% от БВП.

За капиталови разходи са планирани общо 6,0186 млрд. евро. Над 3,62 млрд. евро от тях са национални средства, а близо 2,39 млрд. евро се осигуряват от европейските фондове. Общините ще разполагат с 600 млн. евро за инвестиционни проекти. Разходите за отбрана са заложени на 2,23% от БВП, като до 2029 г. се предвижда да стигнат 2,55%.

Данъци, ваучери и облекчения за семействата

Финансовото министерство очаква по-високи приходи от по-добра събираемост и от дигитализация. За местните доставки се въвежда задължително електронно фактуриране. Прагът за задължителна регистрация по ДДС става 60 000 евро през 2027 г. Базисните данъчни оценки на недвижимите имоти ще бъдат повишени на три етапа: с 30%, 35% и 35% през следващите три години.

Акцизите върху тютюневите изделия се увеличават. Въвежда се нов акциз при регистрация или внос на автомобили с мощност над 250 kW. Алтернативният данък за хазартното оборудване също расте, а за определени сектори е предвиден еднократен данък върху свръхпечалбата през 2027 г.

Бизнесът получава ускорена данъчна амортизация за инвестиции в изкуствен интелект, суперкомпютри и сървърна инфраструктура за периода 2027–2029 г. Данъчните загуби вече ще могат да се пренасят до 10 години напред. Горната граница на ваучерите за храна се вдига до 200 евро, а общата годишна квота е 1,5 млрд. евро. Суми до 102,26 евро ще продължат да не се облагат.

Съществено по-високи стават облекченията за семействата с деца. Те достигат до 5000 евро за едно дете, 10 000 евро за две и 15 000 евро за три и повече деца. За дете с увреждане облекчението е 12 000 евро. Добавя се и ново облекчение за разходите за здраве, образование и спорт на децата: до 2000 евро за едно, 4000 евро за две и 6000 евро за три и повече деца.

Пенсии, заплати и социални плащания

Правителството запазва за цялата година 10-процентното съкращение на разходите за заплати в администрацията. От него са изключени делегираните държавни дейности, отбраната, сектор „Сигурност“ и лечебните заведения. От 1 януари 2027 г. разходите за персонал на първостепенните разпоредители с бюджет се увеличават с 5%, като изборните длъжности и силовите ведомства не попадат в това увеличение. Още 170,5 млн. евро са предвидени за 7,5% по-високи заплати на педагогическите специалисти.

Осъвременяването на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2027 г. ще струва 552,6 млн. евро. Обезщетението за гледане на дете до двегодишна възраст расте от 398,81 евро на 450 евро. Минималното дневно обезщетение за безработица се вдига от 9,21 евро на 13 евро.

Заделени са допълнителни средства за семейни помощи и за плащания, свързани с новата линия на бедност от 443 евро. За здравноосигурителни плащания са предвидени 493 млн. евро повече, а за енергийни компенсации – 634,9 млн. евро.

Критики от институции, бизнес и опозиция

Обсъждането в комисията беше съпроводено от сериозни възражения. Фискалният съвет одобри курса към по-нисък дефицит. Той обаче предупреди, че през 2028 г. икономиката ще се забави, и препоръча разходите да бъдат свити с още 1% от БВП.

Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) не подкрепи проекта. Според сдружението по-високата минимална работна заплата в местните дейности не е компенсирана. Това ще принуди кметовете да съкращават служители или да повишават местните такси. Работодателските организации дадоха подкрепа с уговорки, като възразиха срещу еднократния данък върху свръхпечалбата и темпа на натрупване на дълг. Синдикатите поискаха консолидацията да не се прави за сметка на заплатите на работещите.

Опозицията заяви, че няма да гласува за бюджета. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ го нарече „катастрофа“ и посочи, че икономическите допускания в него не могат да се изпълнят на практика. Бившият финансов министър Теменужка Петкова обясни, че ГЕРБ-СДС отхвърля бюджета, защото води до по-високи данъци, дефицит и нов дълг. ДПС и „Възраждане“ също упрекнаха управляващите, че прехвърлят тежестта върху общините и бизнеса. От „Възраждане“ обаче не изключиха да подкрепят отделни социални текстове на второ четене.

В края на заседанието Гълъб Донев и заместник-министърът Людмила Петкова отхвърлиха твърденията, че данъчно-осигурителната тежест се увеличава. Донев изтъкна, че други държави в процедура по свръхдефицит режат социалните разходи, докато българското правителство не прави това. Според него кабинетът търси балансирани мерки, за да преминe страната по-леко през фискалната консолидация.