Скот Бесънт е в центъра на икономическия натиск на Вашингтон срещу Канада, Куба и Иран. Според анализ на Responsible Statecraft санкциите и финансовите ограничения причиняват тежки последици, но могат да имат и обратен ефект – да ускорят търсенето на алтернативи на американската валута
Администрацията на Доналд Тръмп все по-активно използва финансовата мощ на САЩ като инструмент за постигане на външнополитическите си цели. В центъра на тази стратегия е министърът на финансите Скот Бесънт, който ръководи кампанията за икономически натиск срещу държави като Канада, Куба и Иран.
Анализ на изданието Responsible Statecraft описва тази политика като своеобразна икономическа война, при която митата се превръщат в заплахи, а санкциите – в средство за принуда, сравнимо по последици с военни действия.
Канада: икономически натиск и подкрепа за сепаратизма в Албърта
След като Тръмп заговори за превръщането на Канада в 51-вия американски щат, той възложи на Бесънт да използва „икономическа сила“, за да бъде премахната „изкуствено начертаната граница“ между двете държави.
Американският финансов министър се намеси и в дебата за независимостта на канадската провинция Албърта. През януари той я определи като „естествен партньор“ на САЩ, изтъквайки природните ѝ ресурси и недоволството от политиката на федералното правителство в Отава.
Бесънт заяви, че Албърта трябва да има възможност да насочва ресурсите си към американския пазар, и коментира, че жителите на провинцията са силно независими. Изказването му беше възприето като подкрепа за сепаратистките настроения.
Предварителният вот, свързан с инициативата за независимост, обаче беше категорично отхвърлен. Според анализа на Responsible Statecraft намесата на Вашингтон не е довела до желания политически резултат.
Куба: санкции вместо военна операция
Вместо да изпраща американски войски в Куба, администрацията на Тръмп е поставила икономическия натиск в центъра на стратегията си спрямо острова. Министерството на финансите играе водеща роля в ограничаването на финансовите и търговските възможности на кубинското правителство.
Според Responsible Statecraft натискът не е довел до смяна на властта, но е задълбочил тежката хуманитарна ситуация. Населението се сблъсква с продължителни прекъсвания на електрозахранването, недостиг на вода, храна и лекарства, а десетки хиляди операции са били отменени.
Изданието цитира и позицията на върховния комисар на ООН по правата на човека Волкер Тюрк, според когото деца умират, защото лекарите нямат достъп до жизненоважни медицински консумативи и лекарства. ООН критикува американските санкции като несъвместими с основни принципи на международното право за правата на човека.
Бесънт от своя страна защитава стратегията и твърди, че санкциите могат да бъдат затягани или облекчавани в зависимост от поведението на кубинското правителство.
Иран: икономически натиск вместо нови удари
Иран е третият основен фронт на американската икономическа кампания. Според анализа Вашингтон се стреми да ограничи финансовите връзки на Техеран и да създаде недостиг на долари, който да засили натиска върху иранската валута и икономика.
Държавният секретар Марко Рубио заяви пред лидерите на Г-7, че икономическите страдания, причинени на Иран, са „изключителни“. Той добави, че САЩ не се нуждаят от нови военни удари, ако могат да постигнат същите цели чрез икономически натиск.
Според оценки, цитирани в анализа, иранската икономика може да се свие с около 25%. Техеран обаче продължава да демонстрира устойчивост. Иранските власти отхвърлят твърденията за неизбежен икономически колапс, а страната запазва способността си да оказва влияние върху корабоплаването през Ормузкия проток.
Така икономическата кампания не е довела до бързо постигане на американските цели, въпреки тежките последици за иранското население.
Големият риск за Вашингтон: отслабване на доверието в долара
Според Responsible Statecraft администрацията на Тръмп използва международната доминация на долара и контрола върху платежните системи като все по-мощни инструменти за натиск. Това дава на Вашингтон възможност да затруднява достъпа на цели държави до международни финансови операции и да наказва не само правителства, но и компании и банки, които продължават да работят с тях.
Тази сила обаче може да има и обратна страна. Колкото по-често САЩ използват долара и финансовата си инфраструктура като оръжие, толкова по-силен може да стане стимулът за други държави да намалят зависимостта си от американската валута.
Това не означава, че доларът е пред непосредствен срив или че държавите могат бързо да изградят равностойна алтернатива. Американската валута продължава да има централна роля в международната търговия, финансовите пазари и валутните резерви. Но политиката на санкции може да ускори усилията за диверсификация – чрез увеличаване на златните резерви, разплащания в други валути и изграждане на алтернативни платежни канали.
Основният въпрос, който поставя анализът, е дали краткосрочните геополитически ползи от финансовия натиск няма да бъдат компенсирани от дългосрочна загуба на доверие в американската финансова система.
Вашингтон разполага с огромна икономическа мощ. Но ако все повече държави започнат да възприемат достъпа до долара като политически зависим и потенциално уязвим, те ще имат все по-сериозен мотив да търсят начини да се предпазят от тази зависимост.

