Новини
Преподаватели в университети и специалисти по управление на човешките ресурси участваха в дискусия, посветена на изкуствения интелект в образованието

Представители на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и специалисти по управление на човешките ресурси участваха в дискусионен панел „Изкуственият интелект в образованието: приятел или враг?“. Дискусията е специален акцент в програмата на конференция под надслов „GenAI и ГИС“, организирана от ГИС Алианс по повод 27-ия Световен ден на географските информационни системи (ГИС), която се състои в хотел „Хаят Риджънси София“.
Доц. д-р инж. Аспарух Камбуров от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ каза, че за него като преподавател най-важно е да покаже какъв е проблемът в дадена област и с обучения да се намери решение. Проблемът може да има много решения и колкото по-оригинално е решението, толкова по-добре, отбеляза той. По думите на Камбуров е нормално учениците и студентите да използват ИИ и свободата, която се опитват да дават в Минно-геоложкия университет, е ползотворна както за студентите, така и за преподавателите. Той подчерта, че всички резултати се верифицират. Според Камбуров преподавателите трябва да се адаптират към новите технологии, а не студентите да се променят към техните виждания.
Според проф. д-р Стелиян Димитров, преподавател и заместник-ректор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподавателите постоянно трябва да се променят, въпросът е какъв е капацитетът им за това. Ако не сме на гребена на вълната, ще попаднем в неудобни ситуации, когато се окаже, че студентите знаят повече от нас, каза той. Проф. Димитров подчерта, че независимо дали ни харесва изкуствения интелект или не, той е тук и се използва от всички, включително тези, които не си признават, че го използват. По думите му преподавателите трябва да осъзнаят нещо много важно – намирането на отговори вече не е предизвикателство, но задаването на въпроси е. Изкуственият интелект е добър, когато му зададеш добър въпрос, коментира той. В тази връзка проф. Димитров смята, че формулирането на правилни въпроси е това, което преподавателите трябва да се опитат най-добре да предадат на своите студенти.
Гл.ас. д-р инж. Стоян Паталов от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) изрази мнение, че младите студенти търсят лесното и най-прекия път до даден отговор, което не дава реални знания. Според него образователната ни система към момента не е подготвена за тази атака от ИИ. Целият процес се превръща в задаване на въпрос към изкуствения интелект, получаване на отговор без получаване на реални знания, предаване на упражнения, заверка и след пет години – инженер, посочи Паталов, подчертавайки, че не това е целта.
Яна Липийска от УАСГ подчерта, че каквото и да прави изкуственият интелект, отговорността е на човека зад него. Като преподаватели трябва да се опитваме максимално да развиваме капацитета на студентите си, допълни тя.
Според основателя и управител на „Ейч Ар Степс“ (HR Steps) Ваня Богданова е важно и много полезно да можем да работим с изкуствения интелект по критичен и балансиран начин. Според нея най-важното остава човек да реализира пълния си потенциал. Важно е да имаме критично мислене и да бъдем достатъчно отворени, за да знаем къде да спрем с въпросите и къде да търсим критично отговорите, които се очакват от нас, коментира Богданова.
Доц. д-р инж. Христо Дечев от УАСГ посочи, че имаме изключително остарели учебни програми, които са непригодни за съвременните условия. Според него с навлизането на новите технологии трябва кардинално да се промени начинът на обучение на студентите. Новите технологични средства отварят много врати пред всеки активен човек, пред всеки, който иска да постигне нещо, заяви Дечев. Той отбеляза, че ако използваме ИИ само като модерна търсачка, си губим времето. Вместо това трябва да използваме възможността бързо да се стига до резултат и да бъдем инициативни.
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗