През последните седмици бъдещето на правителствата в Белгия и Нидерландия бе поставено под въпрос, след като партиите в сложните коалиции, управляващи двете страни, срещнаха трудности да се разберат около бюджета за догодина. И ако на север от границата партньорите в управлението в Хага някак засега успяха да тушират напрежението, то на юг опасността за колегите им в Брюксел все още не е отминала. ИМАМЕ БЯЛ ДИМ В НИДЕРЛАНДИЯ „Бял дим след кризисните преговори“, така коментира влиятелното нидерландско издание „Телеграф“ изхода от продължилите с дни преговори между партньорите в управляващата коалиция, които вчера успяха да намерят компромисен вариант, който да успокои конфликта между ляволибералната партия на премиера Роб Йетен „Демократи-66“ (Д-66), дяснолибералната Народна партия за свобода и демокрация (НПСД) и десния Християндемократически призив (ХДП). „Дали трите партии са намерили устойчиво и трайно решение, засега остава неясно. Но това, което е ясно, е, че на този етап Нидерландия избегна варианта с падане на правителството и отиване на нови избори. А ако се беше стигнало дотам, това щеше да бъде третият път от 2023 г., в който избирателите щяха да бъдат призовани да отидат до урните“, допълва вестникът. Йетен обяви новината за постигнатия пробив вчера, след четиридневни коалиционни преговори, а в основата на спора, поставил под съмнение бъдещето на правителството на малцинството, стои въпросът за данъчното облагане в новия бюджет. ЛЕВИТЕ ЛИБЕРАЛИ ПОДРАЗНИХА ДЕСНИТЕ ЛИБЕРАЛИ Д-66, НПСД и ХДП съставиха кабинета си преди едва девет месеца, но предотвратяването на разпадането му възстанови стабилността в силно фрагментирания нидерландски политически пейзаж, отбелязва Асошиейтед прес. „Даваме си сметка, че поставихме на изпитание търпението на цялата нация, но в същото време сме облекчени, че след неколкодневни конструктивни обсъждания в кабинета и коалицията доверието е възстановено“, каза Йетен. „Успявайки да постигнем това, ние на практика положихме основите да продължим съвместното си сътрудничество в същия състав.“ Кризата избухна в края на миналата седмица, когато Д-66 и християндемократите се договориха с по-малки левоцентристки партии в парламента за прокарването на противоречив комплекс от данъчни мерки. Това предизвика острото недоволство на лидера на НПСД Дилан Йешилгьоз-Зегериус, което я накара да обяви, че „експериментът с правителството на малцинството се е провалил“. Йетен заяви, че сега кабинетът възнамерява да възложи на външен експерт, бившия външен министър Сибранд Бума, да помогне за намирането на стабилно мнозинство от гласове в парламента за реализирането на законодателните инициативи на правителството. Бума е бивш лидер на ХДП, а сега заместник-председател на Държавния съвет, независим орган със съвещателни функции, който консултира правителството и парламента. Трийсет и девет годишният Йетен, най-младият премиер в историята на Нидерландия, дойде на власт с обещанието да гради мостове между партиите в нидерландския парламент – Генералните щати – но засега не успява да се справи с политическите боричкания между формациите не само в парламента, но и в собствената си коалиция, отбелязва Асошиейтед прес. ТУПИКЪТ В БЕЛГИЯ ПРОДЪЛЖАВА, КРАЛЯТ ДАДЕ ОЩЕ ВРЕМЕ Междувременно в съседна Белгия в понеделник премиерът Барт де Вевер получи още една седмица време от крал Филип да договори бюджет с орязани публични разходи, след като за разлика от Нидерландия кризисните преговори през уикенда не успяха да доведат до пробив. По време на аудиенцията при монарха министър-председателят го уведоми, че преговорите са „все така сложни и не успяват да доведат до преодоляване на сериозните разминавания в позициите“ в петпартийното коалиционно правителство, съобщи Кралският дворец, цитиран от Франс прес. „Кралят призова премиера да не се отказва от преговорите, за да може час по-скоро да бъде договорено споразумение и така да бъде избегната политическа и бюджетна криза, която би била пагубна за страната“, допълниха от Двореца. „Министър-председателят ще се върне отново на 23 ноември, за да информира краля за постигнатите резултати от него.“ По-рано този месец Де Вевер, фламандски консерватор, подаде оставка, след като коалицията му не успя да постигне съгласие за бюджета за догодина. Но крал Филип не я прие и му даде срок, първо до 16 ноември, да намери решение. Де Вевер, който е на власт от февруари миналата година, се опитва да икономиса средства в размер на 10 милиарда евро до 2029 г. с цел да намали бюджетния дефицит (разликата между приходите и разходите), който в момента е над 5% от брутния вътрешен продукт. Предложените мерки включват орязване на разходи за здравеопазване и повишаване на данък добавена стойност. След преговорите през уикенда четири от петте управляващи партии се обединиха около рамка на споразумение. Но „Форойт“ („Напред“), единствената лява партия в коалицията, продължава да настоява, че хората с по-високи доходи трябва да допринасят повече за бюджета така, че да компенсират икономиите. Влияние за задълбочаване на противоречията в коалицията оказва и натискът от профсъюзите, които протестират срещу политиката на остеритет, отбелязва Франс прес. ЕС ПРИЗОВА БЕЛГИЯ ДА ПРИЕМЕ БЮДЖЕТ И ДА ОБУЗДАЕ ДЕФИЦИТА Вчера европейският комисар по икономическите въпроси Валдис Домбровскис призова Белгия да приеме бюджет за догодина и да намали бюджетния си дефицит. Той направи това на пресконференция при обявяването на есенните прогнози на ЕС за развитието на европейските икономики, предаде агенция Белга. По оценки на Комисията белгийският държавен дълг се очаква да достигне до 2028 г. 115,8% от БВП, ако сегашната политика не бъде променена, което поставя Белгия на четвърто място сред най-задлъжнелите членове на ЕС. През 2028 г. бюджетният дефицит ще се увеличи на 5,7% при 5,2% за тази година, което означава, че Белгия и Франция са най-зле по този показател в еврозоната, отбелязва Белга. Тазгодишната есенна икономическа прогноза на ЕС съвпадна с усилията на федералното правителство в Брюксел да намали дефицита, за да се вмести в Маастрихтските критерии на Европейския съюз. Домбровскис изрично подчерта, че Белгия е една от малкото държави от Съюза, чийто дефицит надхвърля процента. „Много е важно да бъде приет нов бюджет и дефицитът да тръгне надолу“, заяви латвийският еврокомисар. Успоредно с това продължават да растат разходите за изплащане на лихви по външния дълг. През новата година Белгия ще похарчи 2,9% от своя БВП за плащане на лихви по заемите си. Само тези лихвени плащания вече формират половината от бюджетния дефицит на Белгия за 2027 г. Догодина разходите за лихви ще възлязат на 3,1% от БВП, допълва Белга.