Европейските съюзници на Украйна не вярват, че Владимир Путин е готов да преговаря за прекратяване на войната, но продължават да участват в дипломатическия процес заради опасенията, че САЩ могат да постигнат самостоятелна договореност с Москва. Според „Политико“ подобно споразумение би могло да засегне сигурността на Европа без участието на европейските държави.
Тристранните разговори между САЩ, Русия и Украйна в Абу Даби са проведени с посредничеството на специалните пратеници на Доналд Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Те са първите преки разговори между Москва и Киев от февруари насам. Единственият конкретен резултат от двудневните срещи е обещание за размяна на военнопленници, чиито подробности все още не са окончателно договорени.
Европейски представители, следили разговорите, твърдят, че руската делегация не е проявила готовност за съществени отстъпки. Все още няма определена дата за следващия кръг от преки преговори.
Европейският скептицизъм към Москва
„Путин не се интересува от прекратяване на огъня или от мир в момента. Той смята, че може да спечели повече от продължаването на войната, отколкото от примирие. Това е основният проблем“, заявява Фредрик Веслау, старши експерт в Европейския съвет за външни отношения.
Френският президент Еманюел Макрон заявява на 14 ноември, че последните разговори с американските посредници са показали липса на желание у Путин да преговаря. Според Макрон руският президент разчита да принуди Украйна да капитулира чрез засилване на ударите срещу цивилното население и енергийната инфраструктура с наближаването на зимата.
Представители на Франция, Германия, Великобритания, Италия, Европейския съвет и Европейската комисия пътуват до Абу Даби, но не участват пряко в разговорите между руската и украинската делегация с американските посредници. След срещите Уиткоф и Къшнър посещават Москва, за да получат съгласието на Путин европейските представители да бъдат включени в следващия кръг. Според американската страна руският президент е приел предложението, но Кремъл впоследствие поставя това тълкуване под съмнение.
Спорът за европейската сигурност
Европейските лидери са се договорили пет държави и представители на институциите на Европейския съюз да участват в бъдещи разговори с Русия, ако бъдат поканени. Британското правителство подчертава, че Украйна многократно е демонстрирала готовност за мир, докато Русия е отхвърляла предложения за пълно или частично прекратяване на огъня.
Особено безпокойство в европейските столици предизвиква руското настояване мирното споразумение да включва преразглеждане на цялостната архитектура на сигурността в Европа, включително разширяването и военното присъствие на НАТО.
„Разполагането на сили на НАТО в държавите членки например не е въпрос, който трябва да обсъждаме с Русия“, заявява норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде пред „Политико“.
Американските посредници смятат, че руските опасения за бъдещата европейска сигурност могат да бъдат обсъждани като част от мирния процес. Европейските представители приемат възможността за такава дискусия, но настояват прекратяването на войната да бъде първата стъпка.
Допълнително напрежение предизвиква предстоящата среща на Тръмп с Путин и китайския президент Си Цзинпин. Европейските представители се опасяват, че тримата лидери могат да обсъдят бъдещето на европейската сигурност без участието на самите европейски държави.
Според германски дипломат, цитиран от „Политико“, Путин участва в преговорите, защото се нуждае от споразумение с Тръмп, но действителната цел на Москва остава военната победа. Така европейските съюзници на Киев се опитват едновременно да подкрепят американската дипломация и да не допуснат решение за сигурността на континента, взето без тяхното съгласие.
Източници: news.bg

