Социалните мрежи разшириха достъпа до публичност, но и осигуриха среда за бързо разпространение на обиди, заплахи, сексистки квалификации и манипулативни внушения, каза авторът на изследване за кибертормоза срещу жените д-р Нина Чавдарова.  Резултатите от изследването „Под натиск“, посветено на онлайн тормоза, сексизма и езика на омразата срещу жени в политиката, журналистиката и обществения живот бяха представени на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София. Пресконференцията е организирана от Обединението на жените социалистки – област Пловдив, в партньорство с Института за социална интеграция (ИСИ), с подкрепата на фондация „Фридрих Еберт“. Изследването е проведено от тези организации. Сред участниците в пресконференцията бяха авторът на изследването д-р Нина Чавдарова, Александра Берданкова, ръководител на проекта и Калина Дренска – представител от фондация „Фридрих Еберт“.  В хода на изследването са интервюирани 10 жени от политическия живот: Деница Сачева – народен представител от ГЕРБ-СДС в настоящото Народно събрание, бивш министър на труда и социалната политика, Веселина Панайотова – от фондация „Мама има работа“, Марина Кисьова – основател на фондация „Екатерина Каравелова“, д-р Цветеслава Гълъбова – психиатър, директор на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“, Красимира Йовкова – общински съветник в община Асеновград, активист по екологични теми, Ива Вълчева – кмет на община Хисаря, Виолета Христодулова – председател на Общински съвет – Марица, Анна Пиринска – политолог, автор в сп. „Ново време“, Кристина Сидорова – областен управител на Габрово, Ваня Драганова – журналист в пловдивската редакция на вестник „24 часа“.  Извадката в представеното изследване е целева и неслучайна. Не е статистически представителна и не претендира да измерва разпространението на явлението сред всички жени в политиката, посочи авторът на изследването д-р Нина Чавдарова.  Тя отбеляза, че онлайн натискът не се изчерпва с отделен обиден коментар. Той може да се прояви чрез тролски профили, повтарящи се атаки, координирани действия, дехуманизиращи изображения и мемета, сексуализирани внушения, изваждане на думи от контекст и разпространение на подвеждаща информация. Въздействието на онлайн натиска не може да бъде оценено единствено чрез въпроса дали жената е напуснала публичното пространство. Последиците могат да засегнат психологическото състояние, усещането за сигурност, семейството и професионалната репутация, коментира д-р Чавдарова.  Тя посочи, че в някои разкази се откроява напрежението, което възниква, когато нападките достигат до близките или когато лична информация се превръща в инструмент за публично въздействие. В други се наблюдават промени в начина на комуникация, ограничаване на личните публикации, по-внимателен избор на теми и формулировки, модериране на коментари, блокиране на профили или използване на професионални екипи.  Десетте интервюта очертават онлайн натиска срещу жените в политиката като демократичен, комуникационен и институционален проблем. Те показват общия риск публичният дебат да бъде изместен от обсъждането на идеи и решения към унижение, сплашване и оспорване на легитимността на жените, посочи д-р Чавдарова.  Според автора на изследването необходими са работещи процедури за реакция в политическите организации, професионална и правна подкрепа, отговорност на медиите и платформите, както и мрежи за солидарност.  Основният извод е, че дигиталната видимост сама по себе си не гарантира равнопоставено участие. Значение имат и условията, при които жените могат да упражняват публичната си роля.  Когато говорим за насилие над жени като цяло или особено за насилие над жени онлайн, е много важно да отбележим, че не става дума за личен проблем. Това е политически и обществен проблем. Той не бива да се разглежда само като „женска работа“, а като политически ангажимент на цялото общество, каза Калина Дренска – представител на фондация „Фридрих Еберт“.  В България темата за насилието над жени и особено за кибертормоза и кибернасилието над жени, не е тема, която се радва на широка обществена популярност, каза тя.  Смятаме, че с подобни формати и изследвания може да поставим темата на дневен ред, тъй като считаме това за изключително важно, особено в контекст на политически кампании. Но и отвъд това би следвало да запазим достойнството си и да се борим за това всяка една от нас да може да се изразява свободно, без да се притеснява, че изказванията ѝ ще станат причина да бъде разглеждан нейният външен вид, да бъдат разпространявани слухове за нейния личен живот и всякакви неща, които не са относими към нейните политически или обществени позиции, коментира Калина Дренска.  Нашият проект идва и в контекста и на предстоящото транспониране на Директива 1385 на Европейския съюз, която касае както кибертормоза, така и домашното насилие. В самата директива са предвидени мерки за намаляване на кибертормоза над жени, за подкрепа на жертвите и за налагане на съответни наказания на извършителите, посочи тя.  Искаме да покажем последиците от подобен вид насилие, когато то остава ненаказано, както за хората, така и за обществения дебат за жените в политическия и обществен живот, посочи още Калина Дренска.