Новини
Пазарите трябва да помогнат за дисциплинирането на френските държавни финанси, заяви ЕЦБ

Франция и останалите задлъжнели европейски държави трябва да ограничат разходите, в противен случай ще се сблъскат с още по-високи плащания по заемите, като пазарите биха могли да играят ключова роля в дисциплинирането на правителствата. Това заяви Европейската централна банка (ЕЦБ) в най-новия си доклад, посветен на финансовата стабилност в еврозоната, предаде Ройтерс.
На фона на политическите сътресения във Франция страната не успява да ограничи огромния си бюджетен дефицит, докато инвеститорите изискват все по-висока премия за финансиране на дълга ѝ, което поражда опасения относно устойчивостта на френските публични финанси, припомня агенцията.
Тези опасения се изостриха дотолкова, че икономисти вече обсъждат дали ЕЦБ ще трябва да подкрепи пазара - идея, която банката отхвърля, като твърди, че не е нейна задача да подпомага която и да е отделна страна членка.
„В дългосрочна перспектива пазарната дисциплина може да помогне за ограничаване на уязвимостите, като предоставя ценови сигнали, които насърчават разумна фискална политика и навременни корективни мерки“, посочва ЕЦБ в публикувания днес доклад.
Банката посочи конкретно Франция, където разширяващите се кредитни спредове по държавните облигации (разликата между доходността на държавните облигации на дадена страна и доходността на облигации с много нисък или практически нулев кредитен риск, които служат за еталон – бел.ред.) подчертават специфичните за Франция проблеми и отчасти отразяват политическия риск, свързан с президентските избори през идната пролет.
Закъсняла фискална консолидация
Опасенията на инвеститорите водят до повишаване на разходите по заемите, което от своя страна поставя бюджета на страната в още по-уязвимо положение и може да доведе до по-нататъшно изтегляне на инвеститорите, което се явява ключов проблем, предупреди още ЕЦБ.
„Фискалната консолидация е закъсняла и става все по-важна в условията, при които нараства присъствието на чувствителни към новините и използващи ливъридж инвеститори (използващи заемни средства) на пазарите на държавни облигации“, подчерта ЕЦБ.
Френският дълг възлиза на 119 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) към средата на 2026 г. Франция е трета в еврозоната с най-голямо съотношение на дълга към БВП, изпреварвана само от Гърция и Италия. Френският бюджетен дефицит се очаква да достигне 5,5 на сто от БВП през тази година – най-високият сред 21-те членки на еврозоната, според представените вчера есенни прогнози на Европейската комисия.
Дори ако икономическите фундаменти на Франция останат стабилни, условията за финансиране все пак ще са затруднени, което ще повиши уязвимостта ѝ, алармира ЕЦБ.
Емитирането на държавен дълг в целия блок е на най-високото си ниво от началото на пандемията от КОВИД-19, така че страните се конкурират помежду си за привличане на инвеститори.
Американските технологични компании, които търсят финансиране за рекордни инвестиции в изкуствен интелект, също теглят значителни заеми в Европа, заради което вниманието на дълговите пазари може да бъде изместено от някои държави, пише още в доклада.
Междувременно чуждестранните инвеститори и хедж фондовете купуват все повече дългови инструменти от еврозоната, което създава нов набор от рискове.
„Чуждестранните инвеститори са склонни да бъдат по-непостоянни в периоди на напрежение“, смята ЕЦБ. „Нарастващото присъствие на по-проциклични и често силни инвеститори, използващи заемни средства, като хедж фондовете, на пазарите на държавни облигации в еврозоната също може да усили всяко внезапно преоценяване на държавния риск“, според ЕЦБ.
От банката изтъкват, че оптимистичните прогнози за изкуствения интелект частично компенсират неблагоприятното въздействие от енергийния шок върху икономическия растеж в еврозоната. Изкуственият интелект обаче увеличава и системните рискове, като улеснява кибератаките.
Несигурността, свързана с изкуствения интелект, геополитическите предизвикателства и държавните дългове, излагат банките и небанковите институции на пазарни и кредитни рискове, свързани с финансирането, които могат да бъдат усилвани от взаимосвързаността между секторите, посочва ЕЦБ.
Високите цени на енергията подтикнаха властите да предлагат субсидии на домакинствата, което също натоварва бюджетите на правителствата, особено ако мерките за подкрепа не бъдат постепенно преустановени.
Всичко това се случва в контекста на висока инфлация, което принуждава ЕЦБ да повиши лихвените проценти, което от своя страна допълнително увеличава разходите за финансиране.
„Строгото тълкуване и прилагане на фискалните правила от страна на Европейската комисия ще бъде от съществено значение“, допълват от централната банка на еврозоната.
Според есенни прогнози на Европейската комисия единствените държави от еврозоната, за които се предвижда бюджетен излишък през 2026 г. са Кипър (2,9 на сто), Ирландия (1,4 на сто), Гърция (0,9 на сто) и Португалия (0,1 на сто).
За останалите 17 членки на еврозоната ЕК очаква бюджетни дефицити: Франция (5,5 на сто), Белгия (5,2 на сто), България (5 на сто), Словакия (4,4 на сто), Естония (4,4 на сто), Германия (4,1 на сто), Финландия (4 на сто), Австрия (4 на сто), Литва (3,5 на сто), Словения (2,9 на сто), Латвия (2,9 на сто), Италия (2,9 на сто), Малта (2,8 на сто), Хърватия (2,8 на сто), Испания (2,6 на сто), Нидерландия (2,5 на сто), Люксембург (1,1 на сто).
От първоизточника
Прочети в оригинал ↗