Растежът на разходите на НЗОК за 2027 г. е по-нисък от предходните години, но близо до ръста на номиналния БВП, т.е. отразява задържане на дела им, а не консолидация. Структурата на разходите обаче остава непроменена – болничната помощ и лекарствата формират близо три четвърти от здравноосигурителните плащания и над 70% от увеличението им, а заявеният приоритет на извънболничната помощ и профилактиката не намира достатъчно отражение в разпределението на средствата. В съответствие с позицията на Фискалния съвет по Бюджет 2027 г., реалното задържане на разходите за здравеопазване до 2029 г. следва да се постигне чрез мерки за ефективност, а не чрез ограничаване на достъпа до здравни услуги.
Това се казва в Резюме на Становището на Фискалния съвет за бюджета на НЗОК за 2027 г.
Фискалния съвет определя за приоритетни следните мерки: Преглед на разходите в здравеопазването по подхода, препоръчван от ЕК, с количествени цели и показатели за резултат (сега липсват измерими показатели); Реструктуриране на болничната помощ и пренасочване на дейности към извънболничната помощ; Заплащане на изпълнителите, обвързано с качество и резултати; Намаляване на директните плащания на домакинствата; Резервът от 169 млн. евро (3%) следва да се използва по ясни правила; Ефективност на използване на лекарствата вместо ограничаване; Нов модел на плащане на болниците.
Направеният анализ дава основание на Фискалния съвет да съгласува проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2027 г. при отчитане на рисковете, посочени в становището на Фискалния съвет по ЗДБРБ за 2027 г., като очаква ускоряване на структурната реформа в здравния сектор в посочените области.
Резюме на Становище относно Проект на Закон за бюджета на ДОО за 2027г.
Разходите по функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ за 2027г. и нарастват с 6% и възлизат на 20 394,3 млн. евро (14,4% от БВП). От тях 81% се разходват чрез бюджета на ДОО (16 527,5 млн. евро, 11,7% от БВП), който се увеличава с 8,3% през 2027г. спрямо бюджета за 2026г.
Очакванията са да бъдат събрани с 990 млн. евро или с 11,9% повече осигуровки спрямо бюджета за 2026г. без промяна в размера на вноските. Разширяването на осигурителната база се постига с планираните увеличения в минималния и максималния осигурителен доход (съответно с 6,4% и с 4,3%), в минималните осигурителни прагове по основни икономически дейности с 6,4%, както и планирания ръст от 5% на възнагражденията в бюджетната сфера.
Номиналният размер на планираните разходи за пенсии за 2027 г. е 14 670 млн. евро спрямо 13 505 млн. евро в бюджета за 2026г. Най-голямо увеличение се планира именно при тях. Те нарастват с 1 165 млн. евро, което е ръст от 8,6%. Ръстът на пенсионните разходи се обуславя предимно от номиналното увеличение на размера на пенсиите, тъй като броят на пенсионерите се очаква да се увеличи само с 0,44%. Като дял от БВП разходите за пенсии се запазват на 10,4% защото растат с темп, близък до номиналния растеж на БВП. Основен фактор за годишното нарастване на разходите за пенсии има ежегодното им осъвременяване в средата на годината.
Планираните разходи за социални помощи и обезщетения през 2027г. възлизат на 1 744,9 млн. евро, а увеличението спрямо плана за 2026г. е с 91,3 млн. евро или с 5,5%. Половината от увеличението е за обезщетения за безработица поради увеличените минимални и максимални дневни ставки. Планирано е и увеличение на обезщетението за майчинство през втората година с 12,8%, но въпреки това общите разходи за него нарастват само с 2%.
Поддържането на балансиран бюджет на социалното осигуряване е възможно благодарение на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига. Приходите от осигурителни вноски се увеличават с по-бърз темп от този на разходите (11,9% срещу 8,3%), което се отразява положително на дефицита. Подобрението обаче е постигнато основно чрез административно повишените осигурителни прагове, а не чрез структурни мерки. Дефицитът не намалява като сума - просто нараства с по-бавен темп (3,7%) и достига 6,7 млрд. евро. Като дял от БВП дефицитът се свива от 5% до 4,75% заради по-високия номинален ръст на БВП.
Проблем остава сериозната уравниловка във величината на получаваните пенсии като не се отчита в достатъчно значима степен връзката принос за осигурителната система и величината на получаваната пенсия: 45,5% от пенсионерите получават минимална или социална пенсия, а коефициентът на заместване спада до 51,6%. В тази връзка Фискалният съвет препоръчва реформата в пенсионния модел да се насочи към стимулиране на развитието на втория стълб и засилване на капиталово-покривния елемент в пенсионния доход. Не следва да се допуска пренасочване на вноски от универсалните пенсионни фондове към ДОО. Това ще намали временно касовия недостиг, но ще увеличи бъдещите задължения на първия стълб.
По отношение на изравняването на осигурителната тежест на държавните служители и магистратите с всички останали заети лица, Фискалният съвет потвърждава категоричната си подкрепа. Считаме, че за да няма двоен режим и противопоставяне на заетите по сектори правилата трябва да бъдат еднакви за всички, т.е. в обхвата на реформата следва да се включат и заетите в сектор „Отбрана и сигурност“.IБГНЕС

