Икономическият растеж ще се забави до 2,1% през 2027 г., а държавният дълг ще достигне 37,7% от БВП през 2028 г., показва есенната прогноза на Европейската комисия

Икономическият растеж на България ще остане стабилен през 2026 г., подкрепен от силното вътрешно търсене, но се очаква да се забави през следващите две години. В същото време инфлацията ще остане висока през 2026 г. и първата половина на 2027 г. заради поскъпването на енергията и услугите. Това показва най-новата есенна икономическа прогноза на Европейската комисия, публикувана на 17 ноември 2026 г.

Според оценките реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще бъде 2,7% през 2026 г., 2,1% през 2027 г. и 2,3% през 2028 г. Прогнозата предвижда също бюджетният дефицит да достигне 5% от БВП през тази година, временно да се понижи до 4% през 2027 г., а след това отново да нарасне до 4,8%.

Вътрешното търсене се забавя заради по-слабия ръст на реалните доходи

През първата половина на 2026 г. икономическият растеж остава силен, подкрепен основно от увеличението на частното потребление. Нетният износ обаче има отрицателен принос, което се дължи най-вече на силния ръст на вноса вследствие на стабилното вътрешно търсене.

Европейската комисия очаква растежът на частното потребление да се забави през втората половина на 2026 г. През 2027 и 2028 г. годишното увеличение на потреблението ще бъде по-умерено заради по-слабия ръст на реалните разполагаеми доходи, забавянето на заплатите в публичния и частния сектор и високата инфлация.

Ръстът на инвестициите се очаква да отслабне през 2027 г., преди да се възстанови през 2028 г. Основната причина е профилът на публичните инвестиции, тъй като приключването на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) временно ще ограничи публичните инвестиции през 2027 г.

Растежът на износа на стоки и услуги се очаква да остане отрицателен през 2026 г. заради слабото развитие на туристическия сектор и забавянето на износа на автомобили и други инвестиционни стоки. През 2027 и 2028 г. се прогнозира възстановяване на износа, но остават рискове, свързани с веригата на доставки в автомобилното производство.

Дефицитът по текущата сметка се очаква да се увеличи допълнително през 2026 г., след което постепенно да намалее през прогнозния период.

Ръстът на заплатите ще продължи да се забавя въпреки недостига на работна ръка

През 2025 г. се наблюдава забавяне на ръста на възнагражденията. Компенсацията на един нает се е увеличила с 5,8% спрямо 14,1% през 2024 г., като основна причина за предходния по-силен ръст е увеличението на заплатите в публичния сектор. ЕК очаква темпът на нарастване на възнагражденията да се забави допълнително през следващите години. Това ще бъде резултат от по-слабото търсене на работна сила и намаляването на натиска за увеличение на заплатите в частния сектор, както и от по-умерения ръст на възнагражденията в публичния сектор.

Заетостта също показва признаци на отслабване през първата половина на 2026 г. Очаква се тази тенденция да продължи на фона на забавянето на икономическия растеж. Безработицата ще остане почти без промяна през прогнозния период – 3,4% през 2026 г. и 3,5% през следващите две години. Въпреки това недостигът на работна ръка в ключови сектори ще продължи да бъде сериозно предизвикателство заради демографския натиск и намаляването на населението в трудоспособна възраст.

Инфлацията ще остане висока до 2027 г. заради цените на енергията и услугите

Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се очаква да отчете инфлация от 4,6% през 2026 г. и 3,9% през 2027 г. Основен фактор за това ще бъдат по-високите цени на енергията вследствие на конфликта в Близкия изток, които според прогнозата ще останат високи и през 2027 г. Инфлацията при услугите също е висока заради нарастващите разходи за енергия и труд. Очаква се тя да остане повишена и през 2027 г., преди да започне да се успокоява към края на прогнозния период.

При храните се очаква вторичните ефекти от по-високите енергийни цени да окажат допълнителен натиск върху цените. В същото време базовият ефект от високата инфлация при непреработените храни през първата половина на 2026 г. ще ограничи общото въздействие през 2027 г. През 2028 г. инфлацията се прогнозира да се понижи до 3,3%. Очаква се отслабването на настоящите фактори за поскъпването да бъде частично компенсирано от въвеждането на новата система за търговия с емисии ETS2. Според ЕК ETS2 ще добави 0,7 процентни пункта към общата инфлация през 2028 г., тъй като ще доведе до пряко увеличение на енергийните цени и до последващо поскъпване на услугите и храните.

Бюджетният дефицит ще достигне 5% от БВП през 2026 г.

Европейската комисия прогнозира бюджетният дефицит на България да нарасне до 5% от БВП през 2026 г. спрямо 4% през 2025 г. Увеличението се дължи на по-високите разходи за социални плащания, основно пенсии, както и на увеличението на заплатите в публичния сектор. Очаква се значително нарастване и на публичните инвестиции в общински проекти, разходите за субсидии и междинното потребление.

Дискреционните мерки за увеличаване на приходите ще имат ограничен положителен ефект, който до голяма степен ще бъде компенсиран от индексацията на възнагражденията в публичния сектор с 5%. ЕК посочва и риск от по-голям дефицит през 2026 г. при евентуална статистическа ревизия на данните. През 2027 г. бюджетният дефицит се очаква временно да намалее до 4% от БВП. Това ще се дължи основно на приходната част на бюджета. Сред факторите са въвеждането на данък върху неочакваните свръхпечалби в определени сектори, планиран за една година, мерките за увеличаване на приходите от ДДС и акцизи, както и повишаването на максималния и минималния осигурителен доход.

В същото време планираното увеличение на прага за регистрация по ДДС и два нови пакета от данъчни облекчения ще имат отрицателно отражение върху приходите. От страна на разходите се очаква по-нататъшно забавяне на ръста на възнагражденията. Повечето останали разходни пера също ще нарастват с по-умерени темпове в сравнение с 2025 г.

Разходите за отбрана ще се увеличат заради планираните доставки на техника, а тези за пенсии ще продължат да нарастват вследствие на автоматичните индексации. През 2028 г. дефицитът отново ще се увеличи до 4,8% от БВП след отпадането на временния данък върху неочакваните свръхпечалби. Според ЕК това отразява трайната тенденция приходите да нарастват по-бавно от разходите при липса на структурни мерки за устойчиво увеличаване на бюджетните постъпления.

Държавният дълг ще достигне 37,7% от БВП през 2028 г.

Брутният държавен дълг на България се очаква да нарасне от 29,9% от БВП през 2025 г. до 37,7% през 2028 г. Основните причини за увеличението са големите и трайни първични бюджетни дефицити, както и нарастващите разходи за лихви.

Източник: Европейска комисия – Есенна икономическа прогноза 2026 г.

Материалът ЕК очаква 5% бюджетен дефицит и 4,6% инфлация в България през 2026 г. е публикуван за пръв път на Agrozona.bg.