Хората ще получават обезщетение, ако изкуствен интелект ги нарани или повреди домашното им имущество. Това предвиждат промени в Закона за защита на потребителите, които са пуснати за обществено обсъждане. Промените са подготвени, за да бъде приложена в България Директива на ЕС относно отговорността за вреди от дефекти на продукти. В момента Законът за защита на потребителите предвижда, че производители и търговци носят отговорност за вреди от дефектна стока, които се изразяват в смърт или телесна повреда на човек или повреждане на вещ, предназначена за лична употреба, на стойност не по-малка от 500 евро. С новата директива на ЕС отговорността на производители и търговци значително се разширява и отпада изискването стойността на повредената вещ да е над 500 евро. Директивата на ЕС е променена, за да бъде отразено развитието на новите технологии - включително изкуствения интелект (ИИ), новите модели на стопанска дейност, свързани с кръговата икономика, и новите глобални вериги на доставки. Затова вместо за дефектна стока вече се използва терминът „продукт”. Това включва всички движими вещи, дори когато са интегрирани в или взаимносвързани с друга движима или недвижима вещ; електроенергията, цифровите производствени файлове (които позволяват автоматизирано управление на машини или инструменти), суровините и софтуера. В момента електроразпределителните дружества дължат обезщетение за изгорели домакински уреди в резултат на токов удар по силата на Закона за задълженията и договорите. С промените в Закона за защита на потребителите ще има по-ясни правила за доказване на вредите и за изплащане на обезщетението. С промените отговорността на производителя и доставчика ще бъде разширена не само до повреденото имущество, смърт или телесна повреда, а и до медицински призната вреда за психичното здраве. Тоест, ако в резултат на липсата на ток човек има проблеми с психичното здраве, също трябва да получи обезщетение. Обезщетение ще трябва да бъде изплатено и за нематериални загуби, като болка и страдание, доколкото тези загуби могат да бъдат компенсирани съгласно националното право. Например, ако някой изпита голямо страдание, защото не може да направи хубава сватба заради липсата на ток, може да претендира за обезщетение. С промените в закона обезщетение ще дават и за унищожаване и повреждане на данни, които не се използват за професионални цели. Тоест, ако в резултат на грешка на софтуера на компютъра бъдат повредени, например файлове с подготвяна дипломна работа или снимки от сватбата, доставчикът на софтуера ще трябва да плати обезщетение. Това обаче няма да важи за безплатен софтуер с отворен код, който е разработен или доставян извън рамките на търговска дейност. Все по-често работата на софтуер и на изкуствен интелект са от решаващо значение за здравето на хората и за защита на имуществото им. Вече има автономни автомобили, които се движат без участие на шофьора. В редица автомобили има асистент за поддържане на платното. Но в тези случаи при грешка в софтуера може да бъдат причинени наранявания на пътниците. Софтуерът, като например операционни системи, компютърни програми, приложения или системи с изкуствен интелект, се разпространява все по-масово на пазара и ролята му за безопасността на продуктите става все по-значима. Софтуерът може да бъде пуснат на пазара като самостоятелен продукт или може впоследствие да се интегрира като компонент в други продукти и при работата си може да причини вреди. Затова за грешки в софтуера ще се носи отговорност независимо от това дали софтуерът се съхранява в устройство, или достъпът до него се осъществява чрез комуникационна мрежа и технологии „в облак”, или пък се предоставя чрез модел на софтуер като услуга.