Всеки ден хиляди автомобили влизат и излизат от областния център на Пиринско покрай квартал „Струмско“, преминавайки под силуета на една от най-разпознаваемите емблеми на града – монументалната пластика, която поколения благоевградчани наричат просто „Кончето“. Малцина от преминаващите шофьори обаче си дават сметка, че официалното име на монумента е „Летящата колесница“ и че в продължение на години тази колесница реално липсва от композицията. Още по-малко са онези, които знаят драматичната човешка история зад метала, устремен към небето, или си задават въпроса какво се случва с носещата стоманена конструкция след близо четири десетилетия непрекъснато излагане на дъжд, сняг, температурни амплитуди и автомобилни газове. Проверка на наличните публични данни, съчетана с прецизен инженерен прочит на международните стандарти за стареене на металите, показва, че зад ефектното нощно осветление на паметника стоят неизяснени въпроси за неговата физическа цялост и дългосрочна конструктивна сигурност.

За да се разбере защо състоянието на този монумент не е просто поредният градоустройствен детайл, трябва да се върнем към края на юни 1987 година. Тогава Благоевград се подготвя трескаво за мащабно събитие от национален престиж – официалното посещение на дипломатическия корпус в града, проведено на 25 и 26 юни. Като част от представителното оформление на подхода към града е издигната композицията „Летящата колесница“, чието авторство се потвърждава от архивите на Националната художествена академия и Министерството на културата. Неин създател е големият български скулптор проф. Иван Нешев. Историческите сведения пазят един почти мистичен и трагичен факт, който превръща благоевградския символ в уникален паметник на духа – „Кончето“ е последната творба в живота на големия творец. Проф. Иван Нешев умира само два дни след нейното официално откриване през юни 1987 година, оставяйки своята летяща композиция като последен артистичен завет на входа на града. Тридесет и девет години по-късно, към 18 ноември 2026 година, този последен завет на скулптора е прекарал на открито приблизително 14 390 дни. И докато художествената му стойност расте с времето, физическото му състояние буди сериозни въпроси в публичното пространство още от началото на десетилетието. Още през 2021 година регионални публикации документират смущаващия факт, че композицията е осакатена – самата колесница зад фигурата на коня е откъртена и липсва, като официалната причина за това тежко посегателство или конструктивно отпадане така и не е публично установена от институциите. По същото време се появяват и сигнали за визуалното обезличаване на паметника заради монтиран в непосредствена близост рекламен билборд, който ограничава видимостта към скулптурата от главното пътно трасе. Проблемът с увредената цялост на произведението не остава незабелязан от гилдията – през 2023 година специалистът Стефан Спасов публично потвърждава, че входната скулптура е сериозно повредена, но същевременно подчертава, че тя напълно подлежи на възстановяване, стига задачата да бъде възложена на компетентни художници и реставратори.

Отговорът на местната власт през есента на същата година обаче поема в друга посока. На 5 октомври 2023 година, навръх честванията за 111 години от Освобождението на Горна Джумая и Пиринска Македония, Община Благоевград официално се похвали с монтирането на ново художествено осветление на знаковата композиция. В официалното съобщение на администрацията тогава подробно бе акцентирано върху визуалния ефект от прожекторите, но в документа не се съдържаше нито дума за извършена цялостна реставрация или за възстановяване на липсващата откъртена колесница. Прегледът на публичните общински регистри и официални съобщения през следващите години, включително през 2025 и до средата на ноември 2026 година, също не открива публично потвърдена процедура за цялостна реставрация на скулптурата. Така се стига до парадоксалната ситуация един паметник на културата да бъде ярко осветен за празника, без обществото да има официална яснота дали липсващите му части са върнати на мястото им и дали въобще се планира тяхното художествено възстановяване.

Отвъд естетиката и липсващата колесница обаче стои един много по-сериозен, чисто инженерен въпрос, който екипът на информационна агенция www.toppresa.com поставя на дневен ред – какво се случва с метала, който държи тази масивна пластика във въздуха вече четири десетилетия. За да избегнем всякакви спекулации и да стъпим единствено на проверими научни критерии, се допитахме до специалисти по металознание и корозионни процеси, както и до експертни данни от Института по металознание, съоръжения и технологии с Център по хидро- и аеродинамика „Акад. Ангел Балевски“ към Българската академия на науките (ИМСТЦХА – БАН) и катедра „Масивни и метални конструкции“ при Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Историческите източници установяват, че през 1987 година скулптурата е изработена на отделни части в специализирана леярна в София, след което е транспортирана и монтирана върху висока метална носеща конструкция на входа на Благоевград. Тъй като в публичния архив липсва първичен технически паспорт, който да удостоверява точната химическа спецификация на използваната сплав, инженерният анализ налага ясното разграничаване на два отделни компонента. От една страна е самата скулптурна фигура на коня, която по всички белези на монументалното леярство от онова време е изработена от лят метал, вероятно бронзова или друга цветна сплав, а от друга страна е носещата конструкция (пилонът и траверсата), която е изпълнена от конструкционна въглеродна стомана.

Именно носещата стоманена структура е елементът, чието стареене подлежи на точна математическа оценка чрез международните стандарти ISO 9223 и ISO 9224, регламентиращи класификацията на атмосферната корозия на металите и дългосрочното прогнозиране на материалните загуби. Според стандарт ISO 9223 за обикновена въглеродна стомана, корозионната загуба през първата година на експлоатация зависи пряко от агресивността на средата. В категория C2, отговаряща на ниска атмосферна агресивност, металът губи между 1,3 и 25 микрометра годишно. В категория C3, която характеризира градска и крайпътна атмосфера със средна агресивност – каквато е средата край натоварения главен път при квартал „Струмско“ – загубата през първата година варира от 25 до 50 микрометра. При висока агресивност от категория C4, наситена с индустриални или тежки транспортни емисии и зимни соли за обезледяване, корозията през първата година достига от 50 до 80 микрометра.

За да се изчисли как тази първоначална ерозия се развива във времето, инженерната наука прилага степенния модел за дългосрочно стареене, изразен чрез следната формула:

$$D(t) = r_1 \times t^{0.523}$$

В това уравнение $D$ представлява кумулативната загуба на метал в микрометри, $r_1$ е скоростта на корозията през първата година, а $t$ е времето на експлоатация в години, като степенният показател 0,523 е научно установената константа за въглеродна стомана. Макар стандартният модел в този си вид да е калибриран основно за първите двадесет години, неговата ориентировъчна екстраполация за точния период от 39 години дава ясна представа за процесите, протичащи върху незащитена стоманена повърхност. При допускане за средна атмосферна агресивност от клас C3 (с базова стойност 50 микрометра), формулата показва приблизително 0,34 милиметра равномерна загуба на метал от всяка открита стоманена повърхност за изминалите близо четири десетилетия. Ако средата около входната артерия на града се доближава до по-агресивния сценарий C4 (при 80 микрометра), теоретичната загуба на дебелина скача на около 0,54 милиметра.

Какво означават тези части от милиметъра, преведени на езика на реалната строителна механика? Нека приложим този научен калкулатор върху един условен стоманен конструктивен елемент с първоначална дебелина от 5 милиметра, който е изложен на атмосферно влияние от двете си страни (отвън и отвътре поради конденз и липса на херметизация). При средния сценарий за корозия C3 и двустранна загуба от по 0,34 милиметра, общото изтъняване на метала възлиза на 0,68 милиметра. Това означава, че от първоначалните 5 милиметра днес биха останали 4,32 милиметра ефективно сечение, което представлява точно 13,6 процента физическа загуба на дебелина на метала.

Тук обективният журналистически и инженерен стандарт изисква едно много важно уточнение – този процент е теоретичен модел за незащитена стомана и не представлява директно измерване от самата скулптура, нито пък 13,6 процента по-тънък метал означава автоматично 13,6 процента загуба на носимоспособност. От една страна, ако самата фигура на коня е бронзова, нейното стареене протича по съвършено различен химичен път, тъй като бронзът образува повърхностна патина, която при определени условия дори консервира и предпазва основния метал от дълбочинна ерозия. От друга страна обаче, при стоманената носеща конструкция реалният инженерен риск рядко идва от равномерната повърхностна ръжда.

Както подчертават консултираните специалисти по метални конструкции пред информационна агенция www.toppresa.com, действителните критични точки при подобни високи монументи са четири: носещата метална траверса, заваръчните съединения, контактните възли за закрепване на самата фигура и анкерните болтове в бетонната основа. В тези скрити за окото зони процесите на локална и цепнатинна корозия, задържането на дъждовна вода в кухините, галваничната корозия при допира на два различни метала (например бронзова отливка върху стоманена опора) и цикличната умора на метала от постоянните ветрови натоварвания могат да предизвикат увреждания, които са в пъти по-сериозни от изчислената по формула равномерна корозия. Самият факт, че колесницата зад коня се е откъртила в предходни години, е достатъчно силен индикатор, че връзките между отделните елементи на композицията вече са показали критични слабости.

Научно защитимият извод от всички тези данни не е повод за създаване на изкуствена паника, че паметникът е непосредствено опасен, но е категорично основание за незабавна институционална проверка. Действителното състояние на една 39-годишна метална конструкция не може да се оценява на око от тротоара, нито да се прикрива с красиви LED прожектори. Вместо козметичен пиар по празниците, последната творба на проф. Иван Нешев изисква строго специфична инженерна диагностика – ултразвуково измерване на остатъчната дебелина на стоманените профили, дефектоскопски преглед на заваръчните шевове, ревизия на анкерните групи в основата и актуална оценка на ветровата устойчивост.

Поради тази причина отправяме следните конкретни и обществено значими въпроси към ръководството на Община Благоевград, на които гражданите заслужават точен документален отговор: Извършвано ли е някога през цялата 39-годишна експлоатация на „Летящата колесница“ официално конструктивно и техническо обследване на металната носеща траверса, заварките и анкерите в основата, и какви са заключенията от него? Правена ли е реална реставрация на скулптурната композиция след монтирането на художественото осветление през октомври 2023 година и каква е точната сума на публичните средства, разходвани до момента за осветяване и поддръжка на обекта? Съхраняват ли се някъде в общинските складове елементите от откъртената колесница и предвижда ли администрацията целево финансиране в бюджета за 2027 година за нейното пълно художествено и конструктивно възстановяване? „Кончето“ не е просто крайпътен знак, а културно наследство и последен подпис на един голям български скулптор – и отношението към неговата здравина и цялост е най-точният измерител за това дали Благоевград пази символите си истински, или само ги осветява отвън.

 

Материалът АТМОСФЕРНА КОРОЗИЯ, СТРУКТУРНА ЕРОЗИЯ И УМОРА НА МЕТАЛА РАЗЯЖДАТ „КОНЧЕТО“ НА БЛАГОЕВГРАД? Експерти пред Топ Преса с шокираща инженерна математика за 39-годишния символ с откъртена колесница! е публикуван за пръв път на ТопПреса.