Кой стои зад зачестилите атаки срещу търговски кораби в българската част на Черно море? Отговорът на този въпрос трябва да бъде даден от Военната прокуратура, а не от Министерството на отбраната. Това заяви военният министър Димитър Стоянов на 18 ноември 2026 г. преди заседанието на парламентарната комисия по отбрана. Изявлението му идва след два последователни инцидента с търговски кораби, при които българските военни спасиха общо 31 моряци. „Има ли значение чии са дроновете, ако представляват заплаха за националната ни сигурност? Няма абсолютно никакво значение“, коментира Стоянов. Той подчерта, че вече има образувано досъдебно производство и именно разследващите органи трябва да установят произхода на безпилотните апарати. Стоянов: Министерството на отбраната не е разследващ орган Военният министър обясни, че българските власти са предоставили на съюзниците и партньорите си снимки от последните нападения срещу кораби. Кадрите са били заснети от екипажа на товарния кораб BETUL 8, който беше атакуван на 16 ноември край българското крайбрежие. По думите на Стоянов до момента не е получен отговор, въпреки че е изминало достатъчно време. „Това не е случайно“, заяви министърът, без да уточнява какво има предвид. Той подчерта, че Министерството на отбраната не разполага с правомощията самостоятелно да установява и обявява извършителите на нападенията. Втори кораб потъна край България за по-малко от 48 часа Само за два дни българските военни проведоха две мащабни спасителни операции в Черно море. На 16 ноември товарният кораб BETUL 8 подаде сигнал за бедствие, след като беше поразен край нос Калиакра. Според разказите на част от спасените моряци плавателният съд е бил ударен от два морски дрона. В спасителната операция участваха български военни хеликоптери, самолет Су-25 и четири кораба – два български, един румънски и един турски. Всички 12 членове на екипажа бяха извадени от морето. Един от тях беше с порезна рана на главата, а останалите бяха в добро общо състояние. Само ден по-късно, на 17 ноември, последва нов инцидент. Газовозът GAS HUSKY изпадна в бедствие на около 50 морски мили източно от Бяла. Всички 19 моряци от екипажа прекараха тежка нощ на спасителен плот, преди да бъдат открити и евакуирани с военен хеликоптер „Кугър“ до авиобаза „Чайка“. Така за по-малко от две денонощия българските военни успяха да спасят общо 31 души. Може ли България да сваля дронове над Черно море? Димитър Стоянов коментира и въпроса дали българските въоръжени сили имат възможност да унищожават безпилотни апарати, които представляват заплаха за корабоплаването. Според него решенията трябва да бъдат съобразени с Конституцията, международното право и действащите правила за използване на военна сила. Министърът заяви, че наличните средства за защита на крайбрежието вече са разположени и работят. Той посочи, че България разполага с авиация, ракетни и зенитно-ракетни комплекси и подготвени военни екипажи. Стоянов обърна специално внимание на гражданския въздушен трафик над България, който продължава да се осъществява въпреки повишеното напрежение. По думите му при евентуални действия срещу дронове трябва да се избягва всеки риск за гражданските самолети. Министърът даде за пример Румъния, където изтребители F-16 изпълняват задачи по защита на въздушното пространство при определени условия. Военният министър отправи предизвикателство към Борисов Димитър Стоянов отговори остро и на политическите критики относно реакцията на българските власти. Той заяви, че е лесно хора, които не носят пряка отговорност за националната сигурност, да предлагат по телевизията унищожаване на дронове в изключителната икономическа зона на България. „Г-н Борисов да заповяда на власт и да ги свали“, коментира министърът. Стоянов подчерта, че всяко подобно решение трябва да отчита правните ограничения и възможните последици за безопасността на гражданския трафик. По отношение на евентуално свикване на Консултативния съвет за национална сигурност той уточни, че решението е в правомощията на президента. Серия от атаки превърна Черно море в опасна зона за корабоплаването Последните два инцидента са част от поредица нападения срещу търговски плавателни съдове в западната част на Черно море. В началото на октомври беше атакуван корабът ALFA WATAN, плаващ под турски флаг. При нападението загинаха десет членове на екипажа. По същото време сериозни щети понесе и плавателният съд ABLE. Няколко дни по-късно последваха нови атаки срещу HS DIGNITY и CHELSEA 3. При нападението срещу HS DIGNITY загинаха 11 моряци, а CHELSEA 3 беше откаран за ремонт в Бургас. На 28 октомври контейнеровозът CONTSHIP JET също беше поразен от дронове край българското крайбрежие. В резултат над 20 контейнера паднаха в морето, като част от тях впоследствие бяха открити край брега. Серията от инциденти повдигна въпроси за защитата на търговското корабоплаване, възможностите на българските военни и координацията със съюзниците от НАТО. Кой изпраща дроновете остава неизвестно Въпреки многобройните нападения българските власти все още не са обявили официални заключения за произхода на безпилотните апарати, използвани при всички инциденти. Разследващите продължават да анализират откритите останки, свидетелските показания и предоставените от екипажите изображения. Най-важният въпрос остава без отговор – кой стои зад атаките срещу търговските кораби в Черно море и как могат да бъдат предотвратени нови трагедии? Засега българските власти уверяват, че наличните военни средства са приведени в готовност, а окончателните заключения за извършителите трябва да дойдат от разследването. ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!