Снимка: 4kclips / Shutterstock
Понякога е достатъчен един-единствен поглед, за да осъзнаете, че човекът, който сте срещнали, е специален. И реалността често се свежда до два варианта – това е или любовта на живота ви, или току-що сте се запознали с психопат, предупреждава ново изследване.
В ново проучване, публикувано в Journal of Research in Personality, психолози провеждат експеримент с общо 129 мъже и жени, които общуват помежду си в рамките на 561 бързи срещи, всяка с продължителност 3 минути.
След всяка среща участниците оценяват партньора си по отношение на „Голямата петорка“ или „Петфакторен модел за личностните черти“. А именно – екстраверсия, доброжелателност, съвестност, невротизъм и отвореност (към нови неща).
Хората поставят оценка и на цялостното си впечатление по отношение на физическа привлекателност, интелигентност, мотивация, хумор и доброта. Накрая преценяват дали биха отишли на втора среща с този човек.
Но момент, това не е всичко. Преди самите срещи всеки един от участниците попълва въпросник, който включва добре установени психологически тестове, които имат за цел да определят нивата им на психопатия и садизъм.
Оказва се, че хората с по-висока степен на тези две… не особено привлекателни черти, всъщност правят изненадващо добро впечатление на първа среща.
„Както общото ниво на психопатични черти, така и склонността към садизъм са свързани с по-голяма вероятност човек да бъде избран за втора среща“, обясняват социалният психолог Брейдън Хол от Университета на Алабама и колегите му в научната си публикация.
„Всяко увеличение на общото ниво на психопатични черти с едно стандартно отклонение е свързано с 24,6% по-високи шансове човек да бъде избран за втора среща. При садизма същото увеличение е свързано с 28,4% по-високи шансове.“
На пръв поглед разликата изглежда значителна. На практика обаче тя се равнява приблизително на още един положителен отговор за втора среща на всеки осем проведени срещи, когато сравняваме участниците с относително високи и относително ниски нива на психопатични и садистични черти.
И тук има една важна подробност. Физическата привлекателност оказва приблизително шест пъти по-силно влияние върху желанието за втора среща.
Какво толкова привлекателно има в психопатичните черти?
На пръв поглед отговорът звучи парадоксално. В крайна сметка едва ли някой тръгва на среща с надеждата да попадне на човек със садистични наклонности.
Оказва се обаче, че в рамките на тези кратки запознанства участниците с по-силно изразени психопатични и садистични черти често оставяли доста приятно впечатление.
„Хората с по-високи нива на психопатия и садизъм като цяло били възприемани като физически привлекателни, забавни и екстровертни“, обясняват изследователите.
Нещо повече, те не изглеждали по-малко мили или склонни към сътрудничество от останалите участници. С други думи, неприятните страни на характера им изобщо не били толкова очевидни.
Но защо?
Три минути може да не са достатъчни
Учените посочват едно съществено ограничение на експеримента. Повечето участници не показвали особено високи нива на психопатични и садистични черти. Дори онези с по-високи резултати били такива предимно в сравнение с останалите хора в извадката.
Напълно възможно е при хора с много по-силно изразени подобни черти резултатите да са съвсем различни. Възможно е също така те да проявяват по-неприятно и враждебно поведение, което да отблъсне потенциалните им партньори.
Но когато разполагате само с три минути, едва ли имате достатъчно време да опознаете истински човека срещу себе си.
За толкова кратко време проблемните черти на характера може изобщо да не се проявят. За сметка на това увереността, чувството за хумор и общителността могат да направят силно първо впечатление.
Има и още едно възможно обяснение. Бързите срещи са напрягащо преживяване, при което трябва да впечатлите напълно непознат човек за броени минути. Хората с по-силно изразени психопатични и садистични черти обаче може да изпитват по-слаба тревожност в подобни ситуации.
Това би им позволило да се държат по-непринудено, да изглеждат самоуверени и да се шегуват свободно, докато други участници се притесняват и внимават прекалено много какво говорят.
Разбира се, това са възможни обяснения на резултатите, а не доказани механизми.
А какво се случва след втората среща?
Тук историята става по-малко романтична.
Изследователите напомнят, че по-силно изразените психопатични и садистични черти се свързват с неблагоприятни резултати в дългосрочните романтични отношения.
Това, че някой ви е впечатлил с увереност и чувство за хумор по време на триминутен разговор, съвсем не означава, че ще бъде добър партньор.
Освен това експериментът измерва желанието за втора среща, а не дали участниците действително са започнали връзка или как са се развили отношенията им впоследствие.
И още нещо важно: изследването разглежда степента, в която са изразени определени личностни черти, а не поставя диагнози на участниците.
Затова резултатите не означават, че хората непременно предпочитат психопати. Те по-скоро показват колко лесно можем да объркаме първоначалния чар с реалните качества на човека срещу нас.
Дали всички изследвания показват същото?
Не съвсем.
Друго изследване от 2026 г., публикувано в научното списание Personal Relationships, разглежда приблизително 1400 наблюдения от бързи срещи между 128 участници.
Резултатите обаче са различни. Учените не установяват значима връзка между психопатичните черти и успеха на срещите, докато по-силно изразеният садизъм е свързан с по-слаба привлекателност като потенциален партньор.
Любопитното е, че хората с по-силно изразени качества като емпатия и вяра в доброто у другите били по-малко склонни да отхвърлят партньори със садистични или манипулативни черти.
Това обаче не означава, че непременно ги намирали за привлекателни. По-скоро отрицателното им отношение към подобни характеристики било по-слабо.
Следователно не можем да твърдим, че психопатичните и садистичните черти сами по себе си гарантират успех на първа среща. Резултатите зависят от редица обстоятелства, включително от характеристиките на участниците и начина, по който изследователите измерват привличането.
А какво става, когато връзката продължи?
Още по-интересен е въпросът дали хората, които ни впечатляват при първата среща, се оказват добри партньори впоследствие.
Друго научно изследване, публикувано в Journal of Personality, разглежда отношенията между партньори в продължение на години.
Анализът показва, че по-силно изразените психопатични черти са свързани с повече конфликти и по-неблагоприятни последици за психичното благополучие на партньорите. В дългосрочен план се наблюдават и по-ниски нива на удовлетвореност от връзката.
Това не означава, че можем да предскажем бъдещето на една връзка по резултатите от личностен тест. Но показва колко различни могат да бъдат качествата, които ни привличат първоначално, и онези, от които зависи дали отношенията ни ще бъдат удовлетворяващи.
Защото в крайна сметка да, човек може да ви впечатли за три минути. Съвсем друг е въпросът дали ще бъдете щастливи с него след три години.
Превод и редакция: Владимир Тодоров
Източници
- Изследването на Брейдън Хол и съавтори, Journal of Research in Personality, 2026 г.
- Shedding Light on Dark Romance, Personal Relationships, 2026 г.
- Causal Effect of Psychopathy on Partner Well-Being: A National Longitudinal Study, Journal of Personality.

