Близо 50 години след изстрелването си космическият апарат „Вояджър 1“ на НАСА достигна забележителен исторически момент, превръщайки се в първия създаден от човека обект, отдалечил се на един светлинен ден от нашата планета.

Снимка: НАСА

КЛЮЧОВИ ФАКТИ

  • В 5:16:07 ч. източноамериканско време в сряда, 18 ноември, „Вояджър 1“ достигна разстояние от приблизително 16.1 млрд. мили (25.9 млрд. километра) от Земята. На такова разстояние радиосигнал, движещ се със скоростта на светлината, се нуждае от 24 часа, за да достигне апарата. Дори ако „Вояджър 1“ отговори незабавно, сигналът му ще пътува още 24 часа обратно към Земята. Така двупосочната комуникация вече отнема цели две денонощия.
  • Изстрелян на 5 септември 1977 г., „Вояджър 1“ започва мисията си с изследване на външните планети в Слънчевата система. През 1979 г. преминава край Юпитер, а през 1980 г. – край Сатурн, преди да се насочи извън равнината, в която обикалят повечето планети.
  • Един светлинен ден представлява разстоянието, което светлината изминава във вакуум за 24 часа. Движейки се със скорост от приблизително 186 282 мили (299 792 километра) в секунда, тя изминава около 16.1 млрд. мили за едно денонощие.
  • За сравнение, слънчевата светлина достига Земята за приблизително 8 минути и 20 секунди, а до Нептун – за около 4.3 часа при средното му разстояние от Слънцето.
  • Въпреки огромното разстояние НАСА продължава да поддържа комуникация с апарата чрез своята Мрежа за далечни космически комуникации (Deep Space Network).
  • На борда му се намира и прочутата „Златна плоча“ (Golden Record), съдържаща звуци, музика и изображения, представящи живота на Земята.

НЕВЕРОЯТНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ НА „ВОЯДЖЪР 1“ В МЕЖДУЗВЕЗДНОТО ПРОСТРАНСТВО

Когато „Вояджър 1“ достига Сатурн през ноември 1980 г., НАСА умишлено насочва апарата по траектория, която го отвежда на приблизително 4000 мили (6500 километра) от Титан – най-големия спътник на планетата.

Близката среща обаче има своята цена.

Положението на Титан и траекторията, необходима за наблюдението му, извеждат „Вояджър 1“ рязко извън равнината, в която повечето планети обикалят около Слънцето. Това на практика изключва възможността за последващи срещи с Уран и Нептун.

Така апаратът напуска планетарната равнина и се отправя към междузвездното пространство.

На 25 август 2012 г. той пресича хелиопаузата – границата, която бележи външния край на защитната хелиосфера на Слънцето.

„Вояджър 1“ се превръща в първия космически апарат, навлязъл в междузвездното пространство, където продължава да събира ценна научна информация.

Неговият близнак „Вояджър 2“, който успява да достигне Уран и Нептун, преминава тази граница през 2018 г.

ЗАЩО „ВОЯДЖЪР 1“ ИЗПРЕВАРВА „ВОЯДЖЪР 2“?

Любопитното е, че „Вояджър 1“ е изстрелян на 5 септември 1977 г. – повече от две седмици след „Вояджър 2“. Въпреки това по-бързата му траектория му позволява да изпревари своя близнак още преди достигането на Юпитер.

Според Space.com двата апарата следват различни маршрути през външната част на Слънчевата система, използвайки гравитационното влияние на планетите, за да увеличават скоростта си.

Докато „Вояджър 2“ продължава към Уран и Нептун, той губи част от скоростта си.

В резултат „Вояджър 1“ днес се отдалечава със скорост от приблизително 3.5 астрономически единици годишно, докато „Вояджър 2“ изминава около 3.1 астрономически единици за същия период.

Тази разлика означава, че се очаква „Вояджър 2“ да достигне разстояние от един светлинен ден от Земята едва около 2035 г. – почти девет години след своя близнак.

„ВОЯДЖЪР 1“ ПРЕОДОЛЯВА ЕНЕРГИЙНИ И КОМУНИКАЦИОННИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Поддържането на „Вояджър 1“ в работещо състояние почти пет десетилетия след изстрелването му изисква все по-нестандартни инженерни решения, особено с постепенното отслабване на енергийното му захранване.

През септември 2026 г. инженерите на НАСА завършват мащабна операция за пестене на енергия, наречена „Големият взрив“ (Big Bang). В рамките ѝ три устройства с висока консумация на електроенергия са заменени с по-икономични алтернативи.

Радиоизотопните термоелектрически генератори на апарата, които преобразуват топлината от разпада на плутоний в електричество, губят приблизително четири вата мощност годишно.

През октомври космическият апарат преживява и кратко прекъсване на комуникацията.

Мрежата за далечни космически комуникации на НАСА не успява да засече сигнала му при планираните опити на 18 и 19 октомври, но връзката е възстановена на 20 октомври без външна намеса.

Инженерите установяват, че една група двигатели за ориентация е била изключена, а резервните двигатели са се активирали автоматично.

След възстановяването на сигнала комуникацията остава стабилна.

КАКВО ПРЕДСТОИ ЗА „ВОЯДЖЪР 1“?

Енергийните запаси на „Вояджър 1“ ще продължат да намаляват, което в крайна сметка ще принуди НАСА да изключи и останалите научни инструменти на борда.

Но дори когато апаратът окончателно замлъкне, пътешествието му през междузвездното пространство ще продължи.

След приблизително 40 000 години „Вояджър 1“ ще премине на разстояние от около 1.6 светлинни години от звездата AC +79 3888, разположена в северното съзвездие Жираф.

The post „Вояджър 1“ влезе в историята – вече е на един светлинен ден от Земята first appeared on Forbes България.