Парламентът единодушно подкрепи на първо четене три законопроекта за забрана на рекламата на хазарт в България. Зад общото съгласие обаче остават съществени различия за обхвата на ограниченията, особено по отношение на спортното спонсорство и рекламата в интернет.
Законопроектът на Министерския съвет получи 193 гласа „за“, този на „Демократична България“ (ДБ) – 187, а предложението на „Продължаваме промяната“ (ПП) – 183. Нито един депутат не гласува против или „въздържал се“.
И трите проекта предвиждат сериозни ограничения върху рекламата на хазартни игри, но правителството предлага и изключения, които предизвикаха критики от опозицията.
Пълна забрана, но не съвсем
Правителственият законопроект предвижда забрана на рекламата на хазартни игри, на организаторите им и на свързаните с тях търговски марки. Изключение обаче се допуска при спонсорството на спортни клубове и федерации, като рекламните знаци ще могат да присъстват върху спортни екипи, съоръжения, стадиони и зали.
Радев: Въвеждаме пълна забрана на рекламата на хазарт
Предвидени са и възможности за ограничено присъствие на търговските марки при подпомагане на дейности в културата, здравеопазването и образованието.
Именно тези изключения породиха въпроса дали действително може да се говори за пълна забрана.
Цончо Ганев от „Възраждане“ предупреди, че рекламата на хазарт ще продължи да достига до милиони зрители чрез спортните събития. Според него възможността хазартните компании да рекламират върху спортни екипи и съоръжения обезсмисля част от ограниченията.
От своя страна Антон Кутев от управляващата „Прогресивна България“ (ПБ) призова да се внимава с ограниченията, за да не се създадат пречки пред излъчването на големи спортни първенства по българските телевизии. Той предложи да се възстанови и механизмът, при който 10% от таксите от хазарт отиват във фонд „Култура“.
Интернет рекламата – трудният въпрос
Друг сериозен проблем е прилагането на забраната в интернет.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от ПБ обясни, че новинарските сайтове често не сключват директни договори с хазартните оператори, а предоставят рекламни площи на международни дигитални платформи. Какво точно ще се появи в тях, зависи от платформата, а не непременно от собственика на сайта.
Това поставя въпроса как ще бъде осъществяван контролът върху рекламите, разпространявани чрез глобални компании, които нямат седалище в България.
Законопроектът на ПП, внесен от Венко Сабрутев, предвижда забрана на пряката и непряката реклама, включително по телевизията, радиото, в интернет, социалните мрежи, върху транспортни средства и чрез продуктово позициониране. Предлага се и почти шесткратно увеличение на санкциите.
Вдигат протест срещу „безобразията в хазарта“, ПП пак иска забрана на рекламата
Според Сабрутев сегашните глоби не са достатъчно възпиращи, тъй като хазартните оператори предпочитат да ги плащат и да продължават да рекламират.
От ДБ настояват да не се оставят възможности за заобикаляне на ограниченията. Проектът на Божидар Божанов предвижда и мерки срещу зареждането на сметки за онлайн залагания чрез кеш терминали преди установяване на самоличността на клиентите, както и ограничения за залаганията чрез криптоактиви.
Предлага се също големите интернет търсачки да не показват резултати за нелицензирани хазартни оператори, а Националната агенция за приходите да извършва постоянен мониторинг за незаконна реклама.
Божанов: Следващата стъпка може да е пълна забрана на хазарта
Още преди гласуването в парламента съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов допусна и далеч по-радикална мярка – пълна забрана на хазарта в България.
И "Демократична България" предложи пълна забрана на рекламата на хазарт
На брифинг пред журналисти в кулоарите на Народното събрание той определи забраната на рекламата като закъсняла, но много важна стъпка. Предупреди обаче, че между първо и второ четене законопроектите трябва да бъдат прецизирани, за да не останат възможности за заобикаляне на ограниченията, каквито според него съществуват в действащото законодателство.
„Хазартът е тумор за обществото и затова неговото промотиране като първа стъпка трябва да бъде забранено. Като следваща стъпка трябва да обмислим и пълната забрана. Това не е популизъм, защото много българи и семейства страдат от тази болест и ако сегашните мерки не дадат достатъчен ефект, следващата стъпка трябва да бъде сериозно обмислена“, заяви Божанов.
Така съпредседателят на „Да, България“ постави на дневен ред и възможността за забрана на самата хазартна дейност, макар засега подобна мярка да не е част от разглежданите законопроекти.
Какво общо имат строителните фирми с хазарта?
Неочакван спор предизвика друга разпоредба в правителствения законопроект, която няма пряка връзка с рекламата на хазарт.
Министерският съвет предлага да се забранят плащанията в брой между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители по договори за строителство, доставки на материали и услуги. Разплащанията трябва да се извършват по банков път или чрез други проследими електронни средства.
Мярката е мотивирана с необходимостта от ограничаване на сивата икономика, но предизвика възражения от няколко парламентарни групи.
Нормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени
Калоян Иванов от ДБ поиска обяснение каква е връзката между строителните разплащания и регулирането на хазарта.
Десислава Танева от ГЕРБ–СДС също обяви, че партията ѝ няма да подкрепи тази разпоредба при окончателното приемане на закона.
Според нея предложението създава напрежение сред малките търговци на строителни материали и собствениците на складови бази. Тя даде пример с покупката на две торби цимент, при която продавачът няма как да знае дали клиентът е строителна фирма и за каква дейност ще използва материалите.
От „Възраждане“ също възразиха срещу включването на подобни ограничения в Закона за хазарта.
По-високи данъци и спор за посредниците
Правителственият проект предвижда и увеличение на алтернативния данък за наземните казина и игралните зали.
За игралните автомати тримесечният данък се увеличава от 800 лв. на 600 евро, за игралните маси – от 22 000 лв. на 13 000 евро, а за другото игрално оборудване – от 5000 лв. на 3000 евро.
Парадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар за 92 милиарда евро в Европа
Предлага се също прекратяване на дейността на т.нар. афилиейт оператори – посредници, които насочват потребители към хазартни платформи.
При обсъждането в бюджетната комисия обаче заместник-министърката на финансите Людмила Петкова е предложила този подход да бъде преразгледан. Според нея пълното премахване на лицензираните посредници може да отвори пространство за реклама на нелегални хазартни оператори.
50 000 души сами са поискали да бъдат спрени от хазарт
По време на дебатите Александър Симидчиев от ДБ посочи, че за три години оборотът на хазартния сектор е нараснал с близо 50%.
В същото време около 50 000 души доброволно са поискали да бъдат вписани в регистъра на уязвимите лица, за да им бъде ограничен достъпът до хазартни игри.
При обсъждането в бюджетната комисия психологът Десислава Безинска-Шеинкова, която работи с хора с хазартна зависимост, предупреди и за случаи на 12-годишни деца, които залагат онлайн чрез чужди профили.
"Светът е футбол, не казино". Световното стана вратичка за хазартни реклами по БНТ
Тя постави въпроса защо изобщо трябва да се допуска реклама на хазарт върху детски спортни екипи.
Окончателните текстове предстоят
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов съобщи, че още следващия понеделник ще се събере работна група с представители на парламентарните сили и засегнатите страни.
Задачата ѝ ще бъде да изработи общи и приложими текстове, които да ограничат рекламата на хазарт, без да оставят възможности за лесно заобикаляне на забраните.
Така, въпреки единодушието на първо четене, окончателният обхват на ограниченията остава отворен до второто гласуване.
---
Този материал е създаден с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.







