Данните, събрани от марсохода Curiosity на НАСА, поднесоха сериозна изненада на научната общност.
Според ново изследване на повърхността на Червената планета все още може да съществува течна вода, макар и в крайно необичаен вид.
НАСА тества нова система за автономно и прецизно кацане на Луната и Марс
В продължение на години апаратът анализира не само геологията в кратера Гейл, но и марсианската атмосфера.
Докато по-ранните мисии доказаха наличието на вода в далечното минало на Марс, най-новите наблюдения сочат, че тя може да присъства там и в наши дни.
Резултатите от проучването са публикувани в PNAS.
Атмосферата на Червената планета е съставена от близо 95% въглероден диоксид (CO₂)
Благодарение на десетгодишните наблюдения на Curiosity учените за първи път успяха да проследят дългосрочните сезонни промени в неговия изотопен състав.
Анализите показват, че през пролетните и летните месеци концентрацията на по-тежкия изотоп кислород-18 осезаемо се увеличава.
Чрез компютърно моделиране изследователите намират логично обяснение за тази аномалия
Въглеродният диоксид в атмосферата осъществява кислороден обмен с течна вода, намираща се на повърхността в района на разположения близо до екватора кратер Гейл.
Луната, Юпитер, Марс и Регул се събират в рядък небесен спектакъл на 30 ноември
В този случай обаче не става дума за лед, какъвто се наблюдава в полярните шапки или под повърхността. А за изключително фини микроскопични водни филми с дебелина от едва няколко молекули.
Макар че тези структури все още не са заснети директно, теоретичните модели сочат, че те би трябвало да съществуват в самия горен слой на марсианската почва.
Учените се надяват с помощта на други активни космически апарати да съберат сходни данни и от останалите региони на Марс.
Ако хипотезата за наличието на подобни водни филми бъде окончателно потвърдена в глобален мащаб, това коренно ще промени разбирането ни за настоящите условия и динамиката на Червената планета.
Материалът Неочаквано откритие на Марс: Учени откриха следи от течна вода в необичайна форма е публикуван за пръв път на Мегавселена.


