ЕС си поставя за цел до 2035 г. да стане водещ световен новатор, производител и потребител на съвременни материали.

Това заяви днес еврокомисарят по иновациите, научните изследвания и стартиращите предприятия Екатерина Захариева.

За тази цел Европейската комисия прие Програмата за съвременни материали за Европа, която предвижда увеличаване на инвестициите в научни изследвания и разработки, ускоряване на внедряването на иновациите и подкрепа за разрастването на европейските компании в сектора.

Инициативата се основава на три основни приоритета - фокус, скорост и мащаб. ЕК предлага инвестициите в научни изследвания и разработки в областта на съвременните материали да нараснат с 20% до 2035 г. Държавите членки трябва да определят поне пет общи приоритетни предизвикателства до края на 2027 г., като за всяко от тях се обединят най-малко 4 страни.

Това трябва да помогне за преодоляване на разпокъсаните национални подходи и за по-добро съгласуване на ресурсите чрез общи програми с конкретни срокове и действия.

България изостава в иновациите, но някои региони започват да догонват ЕС

Сред примерите за приоритетни области са разработването на постоянни магнити за чиста енергия, които не използват критични суровини. Така Европа ще може да намали зависимостите си от външни доставки и да стимулира производството и заетостта на континента.

Друг приоритет са материалите без PFAS за производството на полупроводници и електроника. Пер- и полифлуороалкиловите вещества, известни като PFAS или „вечни химикали“, крият рискове за околната среда и човешкото здраве.

Комисията обръща внимание и на недостига на квалифицирани кадри. Затова тя насърчава държавите членки да укрепят образованието и професионалното обучение в областта на материалознанието, инженерните науки и изкуствения интелект.

Вторият приоритет е ускоряването на пътя от научното откритие до пазара. Целта е 20% от проектите в областта на научните изследвания и иновациите да достигат до пазарно приложение до 2035 г.

Затова ЕК препоръчва по-широко използване на модели с изкуствен интелект и роботика, които могат да автоматизират проектирането и изпитването на съвременни материали. Особено внимание се отделя на 3D принтирането, което има значителен потенциал за развитието на сектора.

Предвижда се също по-бърз и лесен достъп до научноизследователска и технологична инфраструктура, включително чрез ваучерни схеми за стартиращи и малки и средни предприятия (МСП), както и експериментални регулаторни среди за ускоряване на разрешителните процедури.

Третият приоритет е разрастването на компаниите. Комисията иска броят на стартиращите предприятия и бързоразвиващите се компании в областта на съвременните материали в Европа да се увеличи с поне 20% до 2035 г.

За тази цел трябва да се улесни развитието на иновативните предприятия в рамките на единния пазар. Предвиждат се механизми за свързване на перспективни технологии с подходящи клиенти и инвеститори.

Брюксел предлага и съществуващата платформа Materials Commons да се превърне в постоянна цифрова инфраструктура за целия Европейски съюз. Тя трябва да осигури по-достъпни и съвместими знания и данни с необходимото качество за интегрирането на изкуствения интелект.

Като пример за потенциала на Европа в този сектор бе посочена естонската компания Skeleton Technologies, която наскоро достигна оценка над 1 милиард евро. Така тя де превърна в най-новия европейски „еднорог“ - частна компания с пазарна оценка от поне 1 милиард евро.

Компанията е получила подкрепа от Европейския съвет по иновациите и (ЕСИ) Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тя използва извит графен, за да разработи технология, способна да намали с над 40% потреблението на енергия в центровете за данни за изкуствен интелект. При това технологията не изисква използването на редки материали, от които Европа е силно зависима.

Новата инициатива трябва да помогне за преодоляване на съществуващите проблеми, като ускори превръщането на научните открития в промишлени приложения и подпомогне повече стартиращи компании да се превърнат в глобални лидери.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.