482 гайди ще огласят Роженските поляни през юли 2027 г. – по една за всяка година от османското владичество. Така организаторите на Роженския събор възнамеряват да отбележат началото на честванията на 150-годишнината от Освобождението на България. Замисълът е внушителен като мащаб, но противоречив като послание. Защо в празника на свободата трябва да отброяваме годините на чуждо господство?

Инициативата е на фондация „Наследство в бъдещето“, чийто председател Симеон Караколев я представи на пресконференция в Смолян. Той първо припомни предстоящата през 2028 г. 150-годишнина от Освобождението, а след това обяви идеята всяка от 482-те гайди да символизира една година „чуждо владичество“.

Идеята има своя логика и тя заслужава да бъде чута. Стотици гайди, засвирили заедно, могат да се възприемат като почит към поколенията, които през всичките тези векове са опазили езика, песента, вярата и българското си самосъзнание. Като звук, който надживява вековете и заглушава ехото на чуждата власт.

Но в случая числото 482 поставя в центъра на празника продължителността на чуждото господство, а не освобождението. Вместо да измерваме времето, откакто сме свободни, измерваме времето, през което не сме били. Това е въпрос на историческа памет и на начина, по който я предаваме на следващите поколения. В това е разликата между паметта за потисничеството и празника на свободата. Помним робството, но честваме Освобождението.

Още по-неуместно изглежда избраното послание, когато се вгледаме в историята на Рожен и Родопите. След Берлинския конгрес през 1878 г. значителна част от Средните Родопи остава в пределите на Османската империя. Границата преминава през Роженските поляни и разделя не просто две държави, а родове, семейства и съседи. От едната страна е Проглед, от другата – Момчиловци и Соколовци. Роднини и съседи, които дотогава са живели заедно, се оказват разделени от държавна граница.

Тъкмо затова Роженският събор има своето особено значение. През 1898 г. свещеникът Ангел Инджов организира общ събор, за да могат разделените родопчани да се срещнат. Рожен се превръща в място, където хората преодоляват поне за кратко границата, наложена им от историята.

Свободата за Смолянско идва едва през 1912 г., по време на Балканската война – 34 години след Освобождението на България. Извоювана е с кръвта на български войници. Победата на 21-ви Средногорски полк под командването на полковник Владимир Серафимов при връх Средногорец, останал в историята като Родопската Шипка, е част от тази борба. С освобождението на Смолянския край границата на Рожен изчезва. Съборът престава да бъде място за срещи на границата и се превръща в празник на единството.

Това е истинската историческа символика на Рожен. Не вековете чужда власт, а преодоляването на границата. Не разделението, а обединението. Не времето, през което свободата е отсъствала, а денят, в който тя е дошла.

Има и друг, чисто исторически проблем с числото 482. То се получава от разликата между 1396 и 1878 г. Но през 1396 г. пада Видин, докато Търново е превзето три години по-рано, а голяма част от Тракия – десетилетия преди това. Османското завладяване на българските земи не става за една година. Не става за една година и освобождението им.

Следователно 482 години са условни. Най-вече за Смолянско, където османската власт продължава до 1912 г. Ако държим да броим годините на чуждото владичество, трябва поне да признаем, че за различните български земи те не са еднакви.

Някой би възразил, че и самата 150-годишнина от Освобождението е условна за Родопите. Така е. Но тя отбелязва конкретно историческо събитие – възстановяването на българската държавност, което създава предпоставките и за по-късното освобождение на Родопите.

И докато 150-годишнината ни връща към началото на свободна България, числото 482 ни връща към края на едно владичество, чиято продължителност дори не е еднаква за всички българи.

Разбира се, 482 гайди ще звучат внушително. Броят е достатъчно голям, за да впечатли публиката и да привлече вниманието на медиите. Но историческата памет не е състезание. Нито смисълът на един празник се измерва с броя на инструментите, които свирят едновременно. Можем да съберем и 500 гайди, и 1000. Въпросът не е колко ще бъдат, а какво ще възпеят.

До юли 2027 г. има време. Организаторите могат да преосмислят символиката, без да се отказват от мащабното гайдарско изпълнение. Нищо не пречи стотици гайди да прозвучат в чест на свободата, на 150-годишнината от Освобождението или на героите от 1912 г., които премахнаха границата през Роженските поляни.

Защото Рожен има своя история, свой смисъл и своя памет. И те не се побират в механичното изваждане на 1396 от 1878 г. Пет века чуждо владичество са част от историята ни. Но не те са нашето национално постижение. Затова, когато през юли 2027 г. гайдите огласят Роженските поляни, нека възпяват свободата, а не отброяват годините без нея. Защото Рожен не е символ на владичеството, а на свободата.