Бюджетът на Министерството на външните работи за 2027 година е насочен към възстановяване на натрупани през годините дефицити, укрепване на дипломатическата служба и подобряване на връзката с българските граждани в чужбина. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова при представянето на приоритетите на ведомството.
По думите ѝ бюджетът не трябва да бъде възприеман като „бюджет на отрезвяването“, а като „бюджет на заздравяването на основите“, които са били отслабвани с години. Петрова посочи, че между 2009 и 2025 година бюджетът на Министерството на външните работи е намалял с около 40%, което е довело до натрупване на сериозни структурни проблеми.
Един от основните акценти в работата на ведомството ще бъде засилването на икономическата дипломация. Според министъра представители на бизнеса, потенциални инвеститори и туристическият сектор продължават да срещат затруднения при получаването на визи за посещение в България.
Затова в бюджета за 2027 година са заложени допълнителни 3,69 млн. евро за разширяване на консулския капацитет както в Централното управление на министерството, така и в българските дипломатически представителства в чужбина. Средствата ще бъдат използвани за назначаване на допълнителни служители и за ускоряване обработката на заявления за визи и консулски услуги.
Министър Петрова припомни, че само преди седмица България е обявила удвояване на броя на консулските служители в Турция, което е първа стъпка от по-широк процес по преструктуриране на консулската система.
„Българските граждани са наш основен приоритет и качественото, бързо и достъпно консулско обслужване е ключово за работата на министерството“, подчерта тя.
Паралелно с това МВнР ще ускори дигитализацията на консулските услуги. Предвиждат се по-прозрачни електронни процедури за записване на часове, кандидатстване за услуги и обработка на документи.
Друг важен акцент в работата на ведомството остава политиката към българските общности в чужбина. За тази цел са предвидени допълнителни 250 хил. евро за разширяване на програмите за българите зад граница.
Особено внимание ще бъде отделено на инициативата „Избирам България“, която има за цел да подпомага българите, желаещи да се завърнат и реализират професионално в страната.
Сред външнополитическите приоритети министър Петрова открои и подготовката за отбелязването на 20-годишнината от членството на България в Европейския съюз през следващата година. По думите ѝ ще бъде организирана национална кампания, която да представи постиженията на страната и приноса ѝ към европейската общност.
Министърът обърна внимание и на предстоящата регионална среща на върха по свързаност, на която България ще бъде домакин. Според нея форумът ще даде възможност за привличане на нови инвестиции в инфраструктурата, енергетиката и други стратегически сектори.
Сред заложените промени е и подобряването на условията за работа в дипломатическата служба. През 2027 година служителите на Министерството на външните работи ще получат увеличение на възнагражденията от 5%.
„Това не решава всички натрупани проблеми, но е важна първа стъпка към преодоляване на дисбалансите в администрацията“, заяви Петрова.
За първи път са предвидени и средства за здравно осигуряване на служителите на министерството в Съединените щати, където разходите за медицински услуги са особено високи.
Съществена част от реформите засяга кадровата политика. Министерството планира да отвори по-широко вратите за млади специалисти, като даде възможност за започване на дипломатическа кариера още след придобиване на бакалавърска степен.
Предвиждат се още механизми за ротация на ръководни длъжности, насърчаване на кариерното развитие и ограничаване на политическите назначения в задграничните представителства. По думите на министъра делът на политическите назначения сред посланиците ще бъде намален от 20% на 15%.
Министерството планира също въвеждане на категоризация на задграничните мисии според нивото на риск и условията за работа, както и създаване на ново звено за стратегическо планиране, което да се фокусира върху теми като изкуствен интелект, нови технологии и съвременни отбранителни политики.
В отговор на журналистически въпроси министър Петрова коментира и международната обстановка.
По повод срещата между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин тя заяви, че всеки опит за дипломатически диалог трябва да бъде приветстван, но подчерта, че Европа не бива да бъде изключвана от бъдещи преговорни формати.
„Не трябва да се стига до мирно решение без присъствието и участието на Европа. Надявам се, че при следващи формати на подобни разговори ще присъства поне Украйна, а още по-добре и Европейският съюз“, посочи министърът.
По отношение на серията инциденти с кораби в Черно море тя заяви, че най-устойчивото решение остава постигането на дипломатическо споразумение и прекратяване на военните действия в региона.
„Правителството предприема всички възможни мерки за защита на морските граници и въздушното пространство, но трайното решение е дипломатическо“, подчерта Петрова.
На въпрос за европейската интеграция на Сърбия и Република Северна Македония тя беше категорична, че България няма да подкрепя безусловно нито една кандидатстваща държава.
Според нея добросъседските отношения остават задължително условие за напредък в преговорния процес, а липсата на развитие по определени ангажименти към момента идва основно от страна на Скопие.
„България има интерес Република Северна Македония да напредва по европейския си път, но това зависи от изпълнението на вече поетите ангажименти и от наличието на политическа воля от македонска страна“, подчерта външният министър.
