Министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев обяви две ключови решения на правителството – приемането на проектозакон за Европейския цифров портфейл и успешното прекратяване на най-дългата известна кибершпионска операция срещу българската държавна администрация.
По думите му Министерският съвет е одобрил проект на Закон за европейския цифров портфейл и цифровата самоличност, който ще създаде необходимата правна и институционална рамка за въвеждането на новия инструмент в България.
Новата система ще позволи на гражданите сигурно да заявяват, получават, съхраняват и представят данни за своята самоличност и електронни удостоверения в цифрова среда. Очакванията са това значително да улесни достъпа до административни, обществени и частни услуги, без необходимост многократно да се предоставят едни и същи документи пред различни институции и организации.
„Целта е гражданите да разполагат с удобен, сигурен и безплатен инструмент за управление и удостоверяване на своята цифрова самоличност, който да улеснява ежедневието им във взаимодействието с институциите, бизнеса и доставчиците на услуги“, заяви Василев.
Министърът подчерта, че цифровият портфейл ще може да се използва и при трансгранични услуги в рамките на Европейския съюз, а за бизнеса ще улесни електронната идентификация на клиенти и дистанционното обслужване.
Според него амбицията е законът да бъде окончателно приет от Народното събрание до края на годината, за да бъдат изпълнени ангажиментите на България към Европейската комисия.
Паралелно с това Иван Василев съобщи подробности за приключило мащабно разследване на продължителна кибершпионска операция срещу държавни институции.
По негови данни атакуващите са поддържали скрит нерегламентиран достъп до административни мрежи в продължение на близо пет години, като са следили обмена на информация между различни държавни структури.
„Това е най-продължителният и най-мащабен известен случай на кибершпионаж срещу български институции“, заяви министърът.
Разследването е установило, че от 2021 година насам атакуващите са имали достъп до инфраструктурата за обмен на документи между институциите и са успели да събират чувствителна държавна информация.
По данни на Министерството става въпрос за минимум 130 гигабайта информация, или над 62 милиона страници документи.
Василев бе категоричен, че към момента няма доказателства за компрометиране на лични данни на български граждани.
„Обект на атаките са били държавни системи за обмен на документи. Не са установени доказателства, че са засегнати лични данни на граждани“, уточни той.
По думите му случаят е разкрит благодарение на новата национална система за киберсигурност, която за първи път е позволила централизирано наблюдение върху държавните информационни мрежи.
В работата по разследването са участвали Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военно разузнаване“, Националният екип за реагиране при инциденти с компютърна сигурност, както и международни партньори, сред които и Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA).
Министърът съобщи, че вече са изпълнени всички етапи по ограничаване и прекратяване на атаката, включително изолирането на компрометираната среда, прекъсването на комуникацията със зловредната инфраструктура и премахването на вредоносния софтуер от държавните системи.
„Успешно прекъснахме достъпа на хакерските групи и ги отстранихме от системите на държавата“, заяви Василев.
Той съобщи още, че е разпоредил проверка и е изпратил сигнал до прокуратурата за действия и бездействия на държавни органи през последните години, които според него са позволили хакерската активност да остане незабелязана толкова дълго време.
По време на въпросите от журналисти министърът не посочи конкретни държави, свързани с атаката, като подчерта, че става въпрос за международни хакерски групи, действащи от множество точки по света.
Той отказа да прави предположения дали зад тях стоят държавни структури или чужди служби, като обясни, че това е предмет на допълнителни проверки от компетентните органи.
Според Василев основната задача на институциите е била да идентифицират пробива, да прекратят неоторизирания достъп и да повишат нивото на защита на държавната информационна инфраструктура.
Сред следващите мерки са разширяване на националната система за киберсигурност към общините и областните администрации, въвеждане на многофакторна идентификация, по-строг контрол върху администраторските акаунти и финализиране на националната стратегия за киберсигурност.
Министърът подчерта, че дигиталната сигурност е въпрос не само на технологии, а и на национална сигурност, икономическа стабилност и обществено доверие в държавните институции.
