НЗОК стига 5,68 млрд. евро, а недостигът при пенсиите расте.
Фискалният съвет е съгласувал проектобюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2027 г., но е предупредил за сериозни структурни проблеми в здравната и пенсионната система. В становищата си институцията посочва, че увеличаването на средствата не е съпроводено с достатъчно реформи, които да гарантират по-ефективното им използване.
НЗОК: повече пари, почти същата структура на разходите
Фискалният съвет отчита, че разходите на НЗОК за 2027 г. достигат 5,68 млрд. евро, което е ръст от 8,1% спрямо предходната година. По оценка на институцията обаче структурата на разходите остава почти непроменена.
Съветът подчертава, че болничната помощ и лекарствата формират близо три четвърти от здравноосигурителните плащания. Те получават и над 70% от допълнителните средства. Само за болнична помощ са заложени близо 2,56 млрд. евро, или с около 220 млн. евро повече спрямо 2026 г. За сравнение, финансирането на основните извънболнични дейности нараства общо с около 55 млн. евро.
В заключението си Фискалният съвет посочва, че профилактиката остава предимно на хартия. Новите средства за профилактика са едва 10 млн. евро, или около 0,2% от здравноосигурителните плащания. Според експертите заявеното намерение за насочване на повече средства към профилактика и извънболнична помощ не намира достатъчно отражение в бюджета.
Институцията обръща внимание и на високия брой хоспитализации. По данни на Националната здравноинформационна система през 2025 г. те са 2,6 млн., от които 1,36 млн. по спешност. Съветът цитира и данни на Евростат, според които България е на първо място в ЕС по хоспитализации спрямо населението през 2023 г. Според Фискалния съвет значителна част от болничните лечения може да бъде заменена с амбулаторно или еднодневно лечение при по-добре организирана извънболнична помощ.
Плащания „от джоба“ и риск при лекарствата в болниците
Фискалният съвет отчита и сериозен проблем с директните плащания от домакинствата. По данни на Националния статистически институт за 2024 г. те са 34,1% от текущите разходи за здравеопазване. Това е сред най-високите дялове в Европейския съюз.
Институцията се позовава и на доклад на Европейската комисия, според който след отчитане на външни фактори България използва около 14% повече публични и частни средства от средното за ЕС за постигнатите здравни резултати. По оценка на Съвета решението е в по-добрата организация и ефективност на разходите, а не непременно в осигуряването на допълнителен публичен ресурс.
Експертите предупреждават и за рискове при финансирането на лекарствата. Според Фискалния съвет предложени промени в механизмите за заплащане могат да доведат до недофинансиране на медикаменти в болниците. Това може да създаде риск за достъпа до онкологични терапии.
Отделно внимание е обърнато на резерва на НЗОК от 169,1 млн. евро. Според Съвета липсват достатъчно ясни правила за използването му. Институцията настоява резервът да служи за непредвидени разходи. Според позицията ѝ той не трябва да покрива системни преразходи за болнична помощ и лекарства.
Сред препоръките са преструктуриране на болничната мрежа, по-широко използване на генерични и биоподобни лекарства и обвързване на плащанията към лечебните заведения с качеството и резултатите от лечението.
ДОО: недостигът расте, а връзката принос–пенсия отслабва
Фискалният съвет включва сериозни предупреждения и за бюджета на ДОО. За 2027 г. са предвидени разходи от 16,53 млрд. евро, или 8,3% повече спрямо 2026 г.
Очаква се приходите от осигурителни вноски да нараснат с 990 млн. евро, или с близо 11,9%, без промяна в размера на вноските. Според Съвета основните причини са увеличението на минималния и максималния осигурителен доход и ръстът на възнагражденията в бюджетния сектор.
Въпреки това недостигът в осигурителната система продължава да расте. За 2027 г. той достига 6,72 млрд. евро спрямо 6,48 млрд. евро за 2026 г. Като дял от БВП дефицитът намалява от близо 5% до 4,75%. Според институцията това се дължи на по-висок номинален растеж на икономиката.
Най-тежка остава картината във фонд „Пенсии“. По разчети на Фискалния съвет 51,4% от разходите за пенсии не се покриват от осигурителни приходи. Недостигът във фонда се очаква да надхвърли 6,8 млрд. евро.
За пенсии през 2027 г. са заложени 14,67 млрд. евро, което е с 1,17 млрд. евро повече от 2026 г. Средният размер на пенсията се очаква да достигне 587,70 евро, или увеличение с 8,1%.
Фискалният съвет обаче откроява задълбочаващ се проблем. Според институцията се наблюдава сближаване на пенсиите на хора с различен осигурителен принос. Данните сочат, че 45,5% от пенсионерите получават минимална или социална пенсия. В същото време брутният коефициент на заместване на дохода намалява от 51,9% до 51,6%.
По оценка на Съвета ускореното увеличаване на най-ниските пенсии отслабва връзката между направените вноски и пенсионния доход. Институцията подкрепя увеличаването на доходите на пенсионерите. Тя настоява това да става по справедлив и финансово устойчив начин. Сред основните препоръки са развитие на втория пенсионен стълб и засилване на ролята на капиталовото пенсионно осигуряване.
Фискалният съвет се противопоставя на пренасочването на вноски от универсалните пенсионни фондове към ДОО. Според него това би намалило временно недостига, но би увеличило бъдещите задължения на държавната пенсионна система.
Осигуровки за държавни служители и майчинството
В становището за ДОО Фискалният съвет коментира и осигурителните вноски на държавните служители, магистратите, военните и полицаите. Институцията подкрепя намерението за изравняване на осигурителната тежест с тази на останалите работещи. Тя настоява промените да обхванат и служителите в сектор „Отбрана и сигурност“.
Фискалният съвет посочва, че не смята за необходимо засегнатите служители да получават компенсации, за да се запазят нетните им доходи. Според институцията реформата трябва да доведе и до ограничаване на бюджетните разходи за персонал.
Съветът подкрепя и планираното увеличение с 12,8% на обезщетението за отглеждане на дете през втората година. Според институцията мярката е необходима и закъсняла, тъй като размерът на обезщетението е замразен от 2023 г.
Въпреки всички отчетени рискове Фискалният съвет е съгласувал проектобюджетите на НЗОК и ДОО за 2027 г. Институцията настоява за ускоряване на структурните реформи и по-ефективно използване на публичните средства.

