По-високи пенсии, обезщетения за отглеждане на дете и вдигане на осигурителните прагове, предвижда бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2027 г., приет на първо четене от социалната комисия. Той беше одобрен с 12 гласа „за“, пет – „против“ и един „въздържал се“ (председателят на комисията Венко Сабрутев, от „Продължаваме промяната"). Със законопроекта минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще стане 374,62 евро. Средният размер на пенсията през 2027 г. да достигне 587,70 евро, което представлява увеличение с 8% спрямо тази година. От 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2026 г., ще бъдат осъвременени по т.нар. швейцарско правило с между 7 и 8%. Със същия процент ще се увеличат максималната пенсия, социалната пенсия за старост и добавките към нея. От 1 януари 2027 г. обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст, както и това за отглеждане на дете до осемгодишна възраст от бащата или осиновителя, се увеличава от 398,81 евро на 450 евро. Повишават се и обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, осиновяване на дете до петгодишна възраст и отглеждане на дете до двегодишна възраст. Те ще нараснат от 50 на 75% от обезщетението, получавано по време на съответния отпуск. Минималното дневно обезщетение за безработица се увеличава от 9,21 на 13 евро, а максималното – от 54,78 на 60,76 евро. Еднократната помощ при смърт на осигурено лице се повишава от 276,10 на 660 евро. Променят се и условията за пенсиониране при трета категория труд. От 1 януари 2027 г. жените ще могат да се пенсионират при навършени 62 години и 8 месеца и 37 години осигурителен стаж, а мъжете – при 64 години и 10 месеца възраст и 40 години стаж. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се увеличава на 660 евро, а максималният осигурителен доход за всички осигурени лица – на 2400 евро. Минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности се актуализират с 6,4 на сто. За изплащане на пенсии и добавки към тях през 2027 г. са предвидени 14,668 млрд. евро, или с 1,164 млрд. евро (8,6 на сто) повече спрямо бюджета за 2026 г. Сумата представлява 10,4 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. Целият бюджет е 16,53 млрд. евро. Социалният министър Наталия Ефремова посочи в отговор на депутатски въпроси, че за да бъде устойчива осигурителната система трябва да има стриктно спазване на принципите ѝ, да се работи за увеличаване броя на осигурените и включване на неосигурените, да се засили контролът при спазване на трудовото и осигурителното законодателство. По думите ѝ в програмата на правителството има заложени още мерки, по които се работи и които да намалят зависимостта на пенсионната система от централното финансиране. Работи се и по промени в Кодекса на труда с цел разширяване броя и вида осигурени лица. Управляващите предвиждат и засилване на контрола по спазване на трудовото законодателство, вкл. повишаване на глобите. За линията на бедност, Ефремова, обясни, че тя никога не е била критерий, по който се равнява осигурителната система, а има за цел да измери нивото на хората, живеещи в риск от бедност. От 55 млн. евро на 79 млн евро се увеличават помощите за отопление за социално слабите, изтъкна още министърът.  Управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова информира, че учителският и пенсионен фонд е със същите размери на вноските, които са изцяло за работодателя. Средствата се управляват консервативно чрез участие на пазара на държавните ценни книжа и банкови депозити в Българската народна банка (БНБ), като гарантират добавка към пенсиите на педагогическия персонал и размер на пенсиите за ранно пенсиониране, посочи тя.  Ася Гонева, консултант на КНСБ, заяви подкрепа за предложения законопроект, тъй като има достатъчно основания за това. Особеното на закона за бюджета на ДОО е, че всички негови приходи и параметри обикновено са атакувани, но трябва да се каже, че те са свързани с права на хората – както минималният осигурителен доход, така и максималният, защото се трупат права, обясни Гонева. Тя отбеляза също, че е важен и максималният осигурителен доход за икономическа дейност, което е инструмент за борба със сивата икономика и избягване на застрахователни измами. Много сериозна сума са предвидените 75% за майки, които се връщат на работа, смята експертът.  От Българската стопанска камара (БСК) не подкрепят увеличаването на максималния осигурителен доход, а от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) настояват за цялостна пенсионна реформа и по-силна връзка между принос и права. Мелена Недева, „Прогресивна България“, смята, че е необходим реален баланс за намаляване дефицитите в бюджета, от една страна, и от друга – да се увеличат доходите на хората. В проекта на бюджета на ДОО се предвижда значителен ръст на социално осигурителните плащания, които не са актуализирани през годините, има увеличение и за деца, отбеляза депутатът. Този проект е направен по начин да удовлетворява всички плащания, добави Мария Тодорова. Галя Василева обяви, че ГЕРБ-СДС няма да подкрепи предложения законопроект. Като положителни мерки посочи заложеното увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете през втората година, както и при по-рано връщане на работа на майките. Очаквахме да има реформа в осигурителната система, подчерта тя. Както и какви са мерките за подобряване събираемостта. Основният въпрос е каква посока задава този бюджет, изтъкна депутатът. Илиана Жекова попита кога ще бъде изготвена пътната карта за пенсионна реформа, какт и дали се мисли да се преразгледа вноската на работодателите във фонда за трудова злополука. Левент Апти, ДПС, смята, че увеличаването на максималния осигурителен доход е допълнителна финансова тежест за добросъвестните данъкоплатци и работодатели. Минималната пенсия, според него, въпреки заложения растеж, е все още ниска спрямо неудържимо галопиращите цени. ДПС няма да подкрепи законопроекта на първо четене. Анна Бодакова, „Демократична България“, заяви, че подкрепят принципа държавните служители също да плащат лични осигуровки, но са за запазване на максималния осигурителен праг на нивото от тази година. Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“ и председател на социалната комисия коментира, че това е бюджет на обедняването. Социалната пенсия ще бъде с 245 евро под линията на бедност, по-малко от половината, необходима за оцеляване, изтъкна той. По думите над 1,2-1,3 милиона наши баби и дядовци ще живеят драстично под линията на бедност. Управляващите не искат да помогнат и на младите семейства, добави той. Колегата му Стою Стоев попита дали законопроектът е съгласуван с комисията за защита на личните данни във връзка с възможността работодателят да има електронен достъп до болничния лист на работника. Георги Георгиев от „Възраждане“ обърна внимание, че около 1,3 млн. пенсионери остават под прага на бедност, което е малко над 60 % от пенсионерите. Да кажете, че този законопроект е щит за нашите баби и дядовци е малко силно, обърна се той към министъра, припомняйки заявката ѝ при представянето на проектобюджета на ДОО. Като добави, че е добре, че минималното обезщетение за безработица е увеличено. Но попита как ще обяснят управляващите на хората, които са на минимална заплата, че когато останат без работа, ще получават 280 евро обезщетение т.е. почти два пъти под прага на бедност. „Възраждане“ ще предложи това обезщетение да бъде поне колкото прага на бедността.