17 оратори говорят пред „Св. Александър Невски“ седмица след Живков.

Около седмица след отстраняването на Тодор Живков от властта площадът пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София става сцена на първата голяма свободна гражданска проява в България. На 18 ноември 1989 г. представители на неформални клубове, правозащитни дружества, екологични организации и независими синдикати излизат пред множеството, за да говорят открито за политическа промяна.

Разрешен митинг с ясни организатори и дневен ред

Митингът е разрешен от властите и продължава от 11:00 до 14:30 часа. Организиран е от инициативен комитет на независимите движения. Сред посочените организатори са Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, „Екогласност“, Независимият профсъюз „Подкрепа“, Независимото дружество за защита на правата на човека, Комитет „273“, Комитетът за защита на религиозните свободи и духовните ценности, Литературно-художественият кръг „39“, Комитетът на репресираните и Независимото студентско дружество.

В архивните сведения за събитието се споменава и Хелзинкско дружество в София. Уточнява се, че Българският хелзинкски комитет е основан през 1992 г., затова името му не може да се отнася към организаторите на митинга от 1989 г.

17 оратори на трибуната пред „Св. Александър Невски“

Събитието е ръководено от Александър Каракачанов, секретар на „Екогласност“. На трибуната се изказват 17 души. Сред тях са д-р Желю Желев, Петър Берон, Петър Слабаков, Анжел Вагенщайн, Блага Димитрова, Радой Ралин, Георги Мишев, Петко Симеонов, Едвин Сугарев, Дамян Илиев, йеромонах Христофор Събев, Емил Кошлуков, Константин Тренчев, Румен Воденичаров и Любомир Собаджиев.

Петко Симеонов отправя послание към Петър Младенов и формулира седем искания за промяна. В изложението му са назовани кризи в икономиката, управлението и обществения живот.

Лозунги за избори и край на монопола, но и подкрепа за курса към преустройство

Сред лозунгите на площада се появяват призиви за свободни избори, прекратяване на еднопартийния монопол и край на тоталитаризма. В същото време митингът подкрепя курса към преустройство и новия лидер на БКП Петър Младенов. Това е представено като отражение на сложната политическа ситуация само дни след смяната на Тодор Живков.

Датата 18 ноември често се определя като начало на свободните масови политически прояви на опозицията. Ден по-рано БКП организира собствен митинг пред Народното събрание. Събитието пред „Св. Александър Невски“ остава запомнено като първата публична изява на новите независими граждански организации.

Само няколко седмици по-късно, на 7 декември, част от тези движения се обединяват в Съюза на демократичните сили (СДС). Така митингът от 18 ноември се очертава като символ на новопоявилата се свобода на публичното слово и като ранна стъпка към организирана политическа опозиция и преход към многопартийна демокрация.