В Плевен беше представена втората стихосбирка на Румен Русев – „Следи на времето“. Събитието се състоя в залата на Художествена галерия „Колекция „Дарение Светлин Русев“.
В интервю за БТА авторът разказа, че по професия е инженер и пише поезия от около 30 години. Едва през последните години обаче е събрал смелост да издаде свои стихосбирки.
В „Следи на времето“ Русев е включил кратки стихотворения, обединени от темата за времето – времето, в което живеем, времето в самите нас и следите, които оставяме в него, както и тези, които то оставя в нас.
По думите му вдъхновение за стиховете могат да бъдат най-различни преживявания – среща с човек, картина на приятел художник, случайно чута фраза или изречение. Всеки от тези моменти може да се превърне в начало на ново стихотворение.
Пред своите приятели и читатели авторът обясни, че заглавието на книгата е внимателно избрано. Времето присъства във всяко човешко преживяване – като движение, загуба, спомен, очакване или равносметка. То отнема, но и съхранява; променя човека, като същевременно оставя в него следи, които не могат да бъдат заличени. Именно тези следи са в основата на стихосбирката.
Стихотворенията са създадени през последните три години и половина и са породени от различни поводи – непосредствени преживявания, наблюдения, срещи, спомени и размисли. Те не са подредени хронологично, а според последователност, която проследява вътрешното движение на човешките преживявания – тяхното възникване, развитие и завършек.
„Не съм търсил единна тема, която да ограничава писането. По-скоро съм се опитвал да уловя онези краткотрайни мигове, в които нещо от заобикалящия ни свят докосва вътрешния ми свят и се превръща в поезия“, каза Русев.
Книгата е структурирана като цялостно произведение и включва пролог, седем раздела и епилог.
В текста на задната корица авторът определя „Следи на времето“ като книга за човека, който върви по своя път, без да губи способността си да обича, да се съмнява, да прощава и да се удивлява. По думите му това не е поезия на шумните признания, а стихове, в които думите идват тихо – от паметта, морето, сезоните на душата, срещите и разделите. Това е книга за онова, което остава след човека не като слава и успех, а като доброта, вярност и светлина.
Източник на информацията е БТА.
