Повърхността на Луната е осеяна с около 187 тона оборудване и отломки, оставени от човешката дейност през десетилетията.
Това тегло е съпоставимо с масата на пътнически самолет Boeing 747.
Вместо просто да замърсяват естествения спътник на Земята обаче, тези останки могат да се окажат ключов ресурс за бъдещото му усвояване, съобщава научното издание Popular Science, позовавайки се на експерта от Европейската космическа агенция (ESA) Ейдън Каули.
Откакто съветската сонда „Луна-2“ достигна лунната повърхност за първи път през 1959 г., до наши дни са осъществени над 140 мисии.
В рамките на тези експедиции 12 астронавти са стъпили на Луната, оставяйки след себе си седем лунохода и внушително количество апаратура.
Какво точно изостави човечеството на лунната повърхностОсновният дял от лунния отпадък се състои от остатъци от кацащи модули.
По време на легендарната американска програма Apollo астронавтите използваха модули, чиито степени за кацане оставаха като стартови площадки на повърхността. Горната част връщаше екипажа обратно в лунна орбита.
Освен платформите, на естествения спътник се намират различни луноходи, научни инструменти, совалки и друго оборудване.
Сред тях са китайският робот „Юйту“, работил успешно в продължение на 31 месеца, както и апарати, разбили се при кацане. Такъв е модулът Rashid на Обединените арабски емирства.
Списъкът се допълва и от т.нар. ударни сонди, умишлено разбити в повърхността за сеизмични и геоложки проучвания.
Как екстремната среда влияе на изоставената техникаЗа разлика от Земята, Луната няма плътна атмосфера, която да я предпазва от космическите опасности.
Оборудването там е подложено на непрекъснати удари от микрометеорити, интензивна слънчева радиация и драстични температурни амплитуди.
Тези сурови фактори водят до бавно, но сигурно разрушаване на материалите.
Показателен пример е американското знаме, забито от Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през 1969 г., което под въздействието на радиацията най-вероятно е загубило напълно цветовете си и е избеляло до бяло.
Парадоксално, но точно тези повредени структури предоставят ценни данни на изследователите.
Анализът на деградацията на материалите ще помогне на инженерите да разработят по-устойчиви соларни панели и защитни покрития за бъдещите постоянни бази.
Преработка и 3D печат: Нов живот за космическия скрапЕвропейската космическа агенция вече проучва възможностите за рециклиране на изоставената техника. Сред най-обещаващите идеи е внедряването на технологии за 3D принтиране, които да преобразуват металните останки в нови структури и компоненти.
Корпусите на повечето лунни апарати са направени от лек алуминий. Този метал може да бъде претопяван директно на място чрез използване на концентрирана слънчева светлина, спестявайки скъпоструващия транспорт на строителни материали от Земята.
Сериозно предизвикателство пред този процес остава лунният прах (реголитът). Неговите микроскопични и остри частици могат да замърсят суровините и да повредят техниката за рециклиране, поради което методите за преработка ще трябва да бъдат специално адаптирани към лунната среда.
Бъдещето на отпадъците при новата лунна надпревараС предстоящите пилотирани мисии на НАСА по програмата Artemis и плановете на Китай лунният трафик тепърва ще нараства.
Съвременните концепции обаче все повече залагат на апарати за многократна употреба, като например системата Starship Human Landing System на SpaceX.
Според Ейдън Каули за бъдещите колонизатори ще бъде значително по-изгодно да преработват вече наличното желязо и алуминий на повърхността, отколкото да разчитат единствено на доставки от Земята или на сложен добив на ресурси от лунната почва.
Така натрупаният през последния половин век космически боклук може да се окаже първата и най-достъпна суровина за изграждането на човешки селища извън нашата планета.
Материалът 190 т отпадъци на Луната ще бъдат използвани за нови структури е публикуван за пръв път на Мегавселена.

