БУЛСАР настоява за обща координация и по-близки до брега маршрути.
Два сериозни морски инцидента в рамките на 24 часа отново изведоха на преден план темата за морската безопасност и сигурност в Черно море. В ефира на Нова телевизия капитан Камен Кукуров от доброволческата морска спасителна организация БУЛСАР отправи критики към координацията между институциите и призова търговските кораби да променят маршрутите си.
Според Кукуров плавателни съдове продължават да избират директни курсове навътре в морето. По думите му това означава плаване на 30, 40 или 50 морски мили от брега, за да се спестят време и гориво. Алтернативата, която той посочи, е преминаване по-близо до брега в териториалните води на България, Румъния и Турция, което според него е по-безопасно.
Призив към корабите: по-близо до брега
Кукуров аргументира призива си с риска при инцидент далеч от сушата. Той посочи, че доброволците от БУЛСАР разполагат с бързи лодки за реакция в крайбрежната зона. По думите му обаче организацията няма капацитет да действа толкова навътре в морето.
Капитанът изрази позиция, че при избор между по-дълъг маршрут и потенциалната цена на инцидент, залогът са кораб, товар и човешки животи.
Липса на единно ръководство и общи протоколи
Кукуров подчерта, че у нас често се смесват понятията морска сигурност и морска безопасност. Той посочи, че институции като Военноморските сили и Гранична полиция поемат несвойствени функции.
По думите му при спасителните операции липсва единен ръководител по националния план. Той описа ситуация, в която всяка институция действа самостоятелно. Според него няма единни протоколи и липсва обща електронна платформа за бърз обмен на данни.
Кукуров даде положителна оценка за действията на Военновъздушните сили при спасителни мисии. Той отбеляза, че няма загинали хора в морето, но предупреди, че това не означава работеща система. По думите му може да дойде случай, който да покаже пропуските, когато вече е късно.
Забавяне без автоматизация и риск от екологични последици
Капитанът заяви, че липсата на автоматизация и изкуствен интелект в системата за наблюдение на 200-милната зона води до опасно забавяне. Според него при нехарактерно маневриране или спиране на кораб системата трябва да алармира веднага и да се изпрати въздушно средство още през нощта.
Той посочи, че в момента се стига до ситуации, при които хора прекарват 6–7 часа в спасителен плот, преди изобщо да стане ясно, че бедстват.
Кукуров алармира и за липса на реакция от страна на държавата след края на спасителните акции. По думите му на морското дъно вече има 7–8 потънали кораба, пълни с гориво и масла, и институциите не предприемат действия за тяхното обезопасяване.

