Кандидатката на Обединените арабски емирства (ОАЕ) за поста генерален секретар на ООН Лана Нусейбе заяви днес в интервю за АФП, че е „независима“, на фона на критиките към страната ѝ заради предполагаемата подкрепа на емирствата за за суданските паравоенни формирования. 48-годишната дипломатка, която е била посланик на ОАЕ в ООН от 2013 до 2024 г., а до момента на номинирането си заемаше поста държавен секретар в Министерството на външните работи на емирствата, се включи в надпреварата в края на октомври. Веднага след това няколко неправителствени организации за защита на правата на човека призоваха големите световни сили да блокират кандидатурата ѝ заради обвиненията, че Абу Даби финансира паравоенните Сили за бърза подкрепа в Судан, които воюват срещу суданската армия в суданския конфликт, отнел живота на над 200 000 души и предизвикал една от най-тежките хуманитарни кризи в света. Абу Даби категорично и последователно отрича всякаква намеса в конфликта, въпреки многобройните информации, които сочат ролята на емирствата в него. „Аз съм независима. (...) Ще бъда напълно независима“, подчерта Лана Нусейбе в отговор на въпросите, свързани с тези обвинения. Тя уточни, че по време на кандидатурата си за генерален секретар на ООН е излязла в отпуск. „Няма кандидат, който да не произхожда от някоя държава“, отбеляза още тя в навечерието на новия кръг от гласуване в Съвета за сигурност на ООН. Лана Нусейбе пое ангажимент да приема „изключително сериозно“ всеки доклад на ООН, публикуван по време на евентуалния ѝ мандат, и да „търси отговорност от всяка държава, която бъде посочена в него“. Дипломатката отново заяви, че иска разрешаването на конфликта в Судан да се превърне в „решаващия тест“ за успеха на евентуалния ѝ мандат. До момента нито един от кандидатите не е успял да събере необходимия консенсус, за да наследи португалеца Антонио Гутериш, чийто втори мандат изтича в края на годината. Лана Нусейбе зае четвърто място по брой получени гласове при предварителното гласуване на 30 октомври. За да спечели надпреварата, кандидатът трябва да получи най-малко девет от общо 15 гласа в Съвета за сигурност, като същевременно избегне вето от страна на петте постоянни членки – САЩ, Великобритания, Китай, Франция и Русия.