Членът на Надзорния съвет предупреждава за кадри, свръххоспитализации и натиск върху вноската.

Увеличението на средствата за здравеопазване през 2027 г. няма гаранция, че ще се превърне в по-добро лечение и по-добри резултати за пациентите. Това коментира в студио членът на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) д-р Иван Кокалов. По думите му по-големият бюджет не е следствие от целенасочена политика, а идва основно от ръста на доходите и на осигурителните плащания.

Той предупреди, че допълнителните средства може да не са достатъчни и определи рамката като напрегната. Според него проблемът не е само в недостига на пари. По-големият дефицит е в липсата на отлагани реформи в начина, по който системата се финансира.

Реформата според НЗОК: моделът стимулира свръххоспитализации

Д-р Кокалов постави въпроса за броя на болниците в страната. Той заяви, че трябва да се направи сметка дали са необходими 340 болници при население от около 6 милиона души. По думите му това е същинска реформа, която е била отлагана.

Според представителя на НЗОК сегашният модел на финансиране насърчава свръххоспитализации и създава предпоставки за злоупотреби. Затова той отново настоя за промени в начина на финансиране както на болничната, така и на извънболничната помощ. Той посочи и необходимостта от по-сериозен контрол върху разходването на публичния ресурс.

Кадровият недостиг остава ключовият риск

Сред основните тревоги, които д-р Кокалов очерта, е недостигът на медицински кадри. Той подчерта, че според него водещият проблем на здравеопазването не са само парите, а именно липсата на персонал.

По отношение на предложенията за по-високи възнаграждения за специализантите, Кокалов предупреди, че не бива да се задълбочават различията между отделни групи медицински специалисти. По думите му е нужен цялостен подход към доходите в сектора.

Натиск върху здравната вноска и плащания от джоба на пациента

По темата за здравните вноски д-р Кокалов коментира, че разширяването на пакетите от дейности, както и навлизането на нови терапии и лекарства, увеличават натиска върху бюджета на НЗОК. Той изрази позиция, че няма да е възможно системата да остане с 8% здравноосигурителна вноска, като уточни, че подобно решение е политически въпрос.

В същото време той отбеляза, че българските пациенти продължават да поемат значителна част от лечението си от собствения джоб. Причината, по думите му, е че системата няма достатъчно ресурс да покрива всички потребности.

По линия на спешната помощ в бюджета са предвидени средства за нови линейки и хеликоптерни площадки. Д-р Кокалов обаче предупреди, че инфраструктурата сама по себе си не решава проблема, ако няма персонал, който да обслужва хеликоптерите и площадките.

Накрая той отправи и предупреждение, че при евентуална голяма епидемия или пандемия финансовата устойчивост на системата може да бъде подложена на сериозно изпитание. Оценката му за заложените промени е, че бюджетът по-скоро запазва модела, отколкото го променя, и че промените са малко.